- IVLawFirm - https://ivlawfirm.com -

Проектът на Европейската комисия за регулиране пазара на криптовалути. Данъчно облагане в България

Блокчейн технологията и криптовалутите са сравнително нова за нас концепция, която се базира на идеята за свободен пазар, без намеса на администратор. През 2020 г. за първи път беше дадена легална дефиниция на виртуални пари. Това стана с промени в ЗМИП. По смисъла на българското право „виртуални валути“ са цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път.

Тъй като криптовалутите като Биткойн, Libra, Ethereum (ETH), Litecoin (LTE), Neo и много други не съществуват извън виртуалното пространство те са много по-лесни за следене за отделния човек. Инвестициите могат да бъдат проследени благодарение на онлайн портфейлите, които служат като счетоводна книга. Блокчейн технологията не е централизирана. Тя се управлява от всички потребители и затова няма как да бъде компрометирана, освен ако някой не „хакне“ всички компютри по света, на които се държи информация, свързана със съответната криптовалута.

За да може да функционира една блокчейн система, тя се гради върху така наречените криптовалути. Криптовалутите са цифрови представяния на ценности или права, които могат да се прехвърлят и съхраняват по електронен път, използвайки специфична технология (известна като технология на класифицирана книга). Криптовалутите се предлагат в много форми и с различни права и функции. Криптовалутата може да служи като ключ за достъп до услуга, може да бъде проектирана да улесни плащанията, но може да бъде проектирана и като финансов инструмент или като прехвърляеми ценни книжа съгласно Директивата за пазарите на финансови инструменти.

Новото предложение относно криптовалутите на Европейската Комисия

Поради неяснота в организацията на криптовалутите и липсата на общи правила за всички държави- членки на ЕС, Комисията предлага пробен (пилотен) режим за пазарни инфраструктури, които търгуват и уреждат транзакции с финансови инструменти под формата на криптовалути. Пилотният режим, който ще позволява дерогации от съществуващите правила, ще осигури на регулаторите да натрупат опит за използването на технология на класифицираната книга в пазарна инфраструктура и за компаниите да изпробват решения. Идеята е да се позволи на компаниите да тестват и да научат повече за това как действат съществуващите правила на практика.

За други криптовалути Комисията предлага всеобхватна практика, която ще защити потребителите и целостта на нерегулираните преди това пазари на криптовалути. Тя ще обхваща не само субектите, които ги издават, но също така и всички фирми, предоставящи услуги около тези криптовалути, като например фирми, които държат активите на клиентите сигурни („попечителски портфейли“), субекти, които позволяват на клиентите да купуват или продават активи за реални пари и много други. Тази практика също така ще определя изисквания за нововъзникващата категория на така наречените „стабилни монети“, които са разделени на криптомонети, които се използват като електронни пари (идея на Комисията за виртуално евро) и криптомонети, използвани под формата на активи.

Основните елементи на предложението включват:

Данъчно третиране в България

През 2012-2013 г. Национална агенция по приходите (НАП) издаде инструкции, според които приема криптовалутите за финансов актив, печалбите от който подлежат на деклариране и данъчно облагане. В своето Разяснение № 3-580 от 19.03.2018 г. НАП дава отговори, макар и под уговорка за тяхната условност, на някои основни въпроси по повод данъчното третиране на сделките с виртуални валути.

ЗДДС

Според Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) „добивът“ на биткойн чрез изчислителни дейности представлява доставка на услуга, която ще е облагаема, доколкото е извършена от данъчно задължено лице (т.е. всяко лице, което действа в рамките на независимата си икономическа дейност) и е с място на изпълнение на територията на България.

Според практиката на Европейския съд освобождаване от ДДС ще има, ако виртуалната валута биткойн може да бъде дефинирана като платежен инструмент и начинът й на функциониране включва прехвърляне на парични суми (както при плащанията, преводите и чековете). Следователно, дори криптовалутите да не представляват пари в класическия смисъл и да нямат номинална стойност, поради факта, че те се използват за замяна срещу пари, стоки или услуги, търгуването с виртуална валута ще представлява именно доставка на финансови услуги.

С това, според практиката на Съда на ЕС, продажбата на криптовалути ще попада в кръга на освободените (от ДДС) доставки на финансови услуги.

Въпреки това в момента, в който данъчните основи на тези доставки на финансови услуги, когато същите представляват основна дейност (заедно с други постъпления от доставки на финансови и облагаеми услуги или стоки), надхвърлят 50 хил. лв. за 12 месеца, преди текущия месец възниква задължение за регистрация по Закона за ДДС. „Когато оборотът е достигнат за период, не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът“, казват от НАП.

ЗДДФЛ

Както вече установихме според данъчните органи в България доходите, реализирани от физически лица от продажба на биткойн, следва да се третират като доходи от продажба на финансов актив. Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) третира тези доходи като  облагаеми. Те се декларират в Таблица 2 от Част 1 от Приложение № 5 на годишната данъчна декларация в годината, следваща година на реализирането му, като не се изисква да се прилагат специални документи, доказващи дохода. Облагаем доход има, когато е реализирана печалба – продажната цена е по-голяма от тази на придобиване. Ако през данъчната година не са извършвани сделки, то задължението за деклариране отпада.

За да се определи облагаемия доход се взема предвид сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, като се намалява със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив.

ЗКПО

От гледна точка на ЗКПО сделките с криптовалути също спадат към операциите с финансови активи. Това дали се облагат или не обаче зависи от стопанската цел на придобитите виртуални валути.

Знаем, че за целите на корпоративното подоходно облагане данъчният финансов резултат се определя чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат. В същото време когато липсват специални разпоредби за данъчното третиране на счетоводния приход, възникнал от продажба на виртуална валута, тогава този приход се взема предвид за целите на облагане с корпоративен данък, без да е необходимо преобразуване на счетоводния финансов резултат.

От казаното до тук на теория става ясно, че сделките с криптовалути подлежат на подоходно облагане. Въпросът е обаче, как данъчната администрация ще следи за тях и ще контролира декларирането на така реализираните доходи, при положение, че както валутата, така и сделките и потребителите са криптирани. Реално проследяването може да стане само в рамките на данъчна ревизия при откриване на финансовите потоци от осребряване на виртуалната валута.

Кога и какво трябва да декларирам пред НАП, ако търгувам с криптовалути?

Основната цел на инвестицията в криптовалути е именно печалбата. Подобно на инвестицията в акции, тази във виртуалната валута работи на същия принцип, а именно – печалба при нарастване цената на вече закупена определена от нас сума. Но кога точно се декларира тази печалба пред НАП и как се облага тя?

Какъв валутен курс се взима при пресмятане на данъчна основа?

За определяне на данъчната основа, в лева, се взема референтният курс на съответната платформа, на която се търгува криптовалутата и дните на реализираните сделки или превалутирането.

Деклариране пред БНБ?

За момента придобиването на „биткойн“ и на другите криптовалути не се третира като „сделка с електронни пари“ и не подлежи на надзор от БНБ, поради това не следва да се декларират пред БНБ.

Криптовалутите не са финансови инструменти и не се регулират от КФН.

Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.