Със Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), приет от Народното събрание на 02.11.2017 г. и обнародван в бр. 92 от 17.11.2017 г. на „Държавен вестник“ (ДВ), бяха осъществени редица промени в ДОПК, които влизат в сила от различни дати.
Те се изразяват основно в следното:
1. Изменени и допълнени са текстовете на чл. 19 – Отговорност на трето лице. Тези изменения влизат в сила от 21.11.2017 г. Допълнени са субектите, спрямо които може да се ангажира отговорността по чл. 19 от ДОПК.Освен управителите, членовете на органи на управление, търговските представители и търговските пълномощници, които бяха допълнени сред субектите на отговорността с измененията на ДОПК, публикувани в ДВ, бр. 63 от 2017 г. (в сила от 04.08.2017 г.), отговорността по чл. 19 от ДОПК вече може да бъде ангажирана и спрямо прокуристите. Те също ще носят отговорност, когато недобросъвестно извършат едно от изчерпателно посочените в ал. 2 на разпоредбата действия. В резултат на тези действия имуществото на задълженото юридическо лице следва да е намаляло и по тази причина да не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.
Изменение е въведено и при определяне началния момент, към който се преценява дали разпореждането с притежаваните от мажоритарните собственици дялове или акции е недобросъвестно, което е основание за ангажиране на отговорността им по чл. 19.
С това изменение разпоредбата стана по-точна. Недобросъвестност е налице, когато съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадължено или неплатежоспособно, и разпореждането е извършено преди по-ранната от двете дати:
обявяване в търговския регистър на молбата на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност;
вписване на решение на съда по несъстоятелността за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника.
Изменението по-горе засяга също така съдружници или акционери, които притежават миноритарни дялове от капитала, когато едновременно или последователно за период не по-дълъг от три месеца, недобросъвестно прехвърлят дружествени дялове или акции, чиято обща сума представлява мажоритарен дял от капитала, с изключение на дружества с акции, предмет на публично предлагане.
Въведена беше нова ал. 7 в чл. 19 на ДОПК, съгласно която отговорността по-горе за недобросъвестност на мажоритарни и миноритарни собственици на капитала отпада, когато съдът по несъстоятелността прекрати производството по несъстоятелност поради утвърждаване на план за оздравяване или въз основа на договор за уреждане на плащането на паричните задължения.
Измененията, в сила от 21.11.2017 г., допълват и прецизират предходните промени в сила от 01.01.2016 г. и 04.08.2017 г. относно отговорността на третите лица за задължения на юридическото лице. По този начин, в
последните две години реализирането на тази отговорност, замислена като борба с недобросъвестни действия на трети лица, се разви както в посока разширяване на кръга на отговорните лица, така и в посока на конкретизиране на обема на отговорността, предпоставките за възникването й и критериите за преценка на определени действия или бездействия като недобросъвестни. В това число влизат и въведените по-рано през 2017 г. и допълнени от 21.11.2017 г. презумпции за недобросъвестност.
2. Отпада задължението за едноличните търговци, в случай на заличаване от Търговския регистър, да уведомяват териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) – чл. 77, ал.1 – в сила от 01.01.2018 г.
Досега едноличните търговци в случай на заличаване от Търговския регистър, следваше да уведомяват териториалната дирекция на НАП и да изчакват удостоверението на НАП в срок от 60 дни от постъпване на уведомлението. Целта на промяната е намаляване на административната тежест в процедурата по заличаване на едноличните търговци. Това задължение за уведомяване остава обаче за търговците-юридически лица.
3. Разширява се кръгът на лицата, които служебно могат да изискват и да получават информация от НАП за наличие или липса на задължения на лицата – чл. 87, в сила от 01.01.2018 г.
Чл. 87 от ДОПК добавя към досега оправомощените за това органи, определени като „компетентните органи“ и категория „други правоимащи лица“. Разширен е и кръгът на органите, от които може да бъде изисквана и получавана тази информация от страна на
„компетентните органи и други правоимащи лица“, като това вече не е само НАП, но също така и Агенция „Митници“ и общините. С това изменение беше допълнено и разширено предходното изменение (ДВ бр. 63 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) за въвеждане на служебно изискване и получаване на тази информация.
Създадена е нова алинея 12 към чл. 87 от ДОПК, която задължи кмета на общината, изпълнителния директор на НАП и директора на Агенция „Митници“ да определят реда за изискване и предоставяне на информацията, която се обменя от тях.
4. Промени, свързани с автоматичния обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане и процедурата за обмен на информация с други държави – в сила от 21.11.2017 г.
информация бяха направени изменения с цел прецизиране на някои разпоредби относно комплексната проверка на сметки на образувания.
Така например, в чл. 142 н, ал. 6 и ал. 8 е направено уточнение, че за определяне дали образуванието или дали някое от контролиращите лица на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция трябва „да получи нова декларация или обяснения и документи”, а не „да получи декларация или документи.”
В чл. 143, ал. 4 и чл. 143е, ал. 6 е изменен редът за искане на разкриването на застрахователна тайна при постъпило от друга държава искане за обмен на информация.
При постъпването на такова искане от друга държава и при условията на взаимност министърът на финансите
или упълномощено от него лице може да поиска от застрахователя да разкрие застрахователна тайна, а не както беше досега – искането за разкриване на застрахователна тайна да бъде отправяно до съда. Аналогично изменение беше направено при обмена на информация при поискване на запитващ орган на друга държава-членка на Европейския съюз: компетентният орган може да поиска директно от застрахователя да разкрие застрахователна тайна, а не от съда.
Съгласно изменението в чл. 143ф, ал. 3 вече не само отчетът по държави във връзка с обмена на информация, но и уведомлението, с което едно съставно предприятие-многонационална група предприятия, местно лице за данъчни цели на Република България, уведомява изпълнителния директор на НАП дали е крайно предприятие майка, заместващо предприятие майка или
съставно предприятие, се подават по електронен път.
Редът и форматът се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на НАП, която се публикува на интернет страницата на НАП. Крайният срок за предоставяне на първия отчет по държави беше променен от „до края на 2016 г.” на „с по-късно през тази година”. Крайният срок за уведомяването от съставно предприятие на многонационална група предприятия остава определен като „не по-късно от последния ден на отчетната данъчна година” на многонационалната група предприятия.
Създадени са нови ал. 6 и ал. 7 на чл. 143 ц, с които са въведени допълнителни правила относно отчета по държави, подаван от съставно предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България и е различно от крайно предприятие майка.
Съставното предприятие не подава отчет по държави, „когато сумата на приходите на групата съгласно консолидирания й финансов отчет за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година, изчислена в местна валута на юрисдикцията, в която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, не надвишава прага, определен в тази юрисдикция за подаване на отчети по държави, независимо че равностойността й в български левове може да надвишава сумата от 1 466 872 500 лв.” Правилото се прилага, когато „юрисдикцията, в която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, е определила праг, който приблизително съответства на равностойността на 750 000 000 евро, изчислена в местната валута на тази юрисдикция към януари 2015 г.”
5. В § 1, т. 32, б.”б)” от ДР е създадено легално определение на понятието „трансферни цени“
– в сила от 21.11.2017 г.
Съгласно това определение като трансферни са определени цените, „по които дадено предприятие прехвърля или предоставя активи, права, стоки или услуги на свързани с него предприятия”.
Настоящото служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични промени в данъчното законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
