В Държавен вестник, брой 100 от 20.12.2019 г. беше обнародван Законът за изменение и допълнение („ЗИД“) на Гражданския процесуален кодекс („ГПК“), който беше приет от Народно събрание на 11.12.2019 г.
Въведените изменения имат за цел да разширят обхвата на защитата на потребителите, които са по-слабата страна в отношенията им с търговците. Именно поради тази причина беше разширен обхватът на един от основните принципи в гражданския процес – този на служебното начало, като в чл. 7 от ГПК се създаде нова алинея 3, съгласно която:
„Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.“
Тази защита беше пренесена и в заповедното производство, което e основен обект на предвидените в ЗИД изменения и допълнения на ГПК.
Съгласно създадената нова алинея 3 на чл. 410 от ГПК, към заявлението следва да се прилага
„договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива“, когато вземането на заявителя произтича от договор, сключен с потребител.
Целта е още преди издаването на заповедта, съдът да може да провери общите условия на търговеца и да направи преценка за наличието на неравноправни клаузи в тях.
Дефиницията за неравноправна клауза се съдържа в разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите, съгласно която
„Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.“
В случай, че съдът стигне до извода, че „искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това“, съгласно създадената нова т. 3 в ал. 2 на чл. 411 от ГПК, той не следва да издава заповедта за изпълнение.
Предвидена е и специална местна подсъдност, като съгласно чл. 411, ал. 1, изр. второ от ГПК:
„Заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.“
Задължението за представяне на документа, от който произтича вземането, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия, е предвидено и по отношение на банките, в случаите, в които те основават своето искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение на счетоводните си книги.
Подобно задължение е предвидено и в хипотезата, когато заявлението се основава на запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. Съгласно създаденото изречение второ на чл. 417, ал.1, т. 10 от ГПК:
„Когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.“
Голяма част от измененията касаят предвидените в ГПК срокове в полза на длъжника. След промените, срокът, в който длъжникът може да изпълни доброволно задължението си, съгласно чл. 412, ал. 1, т. 8 от ГПК, от двуседмичен става едномесечен. Срокът за възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК също е променен от двуседмичен на едномесечен. Същото изменение е предвидено и по отношение на срока за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, който от двуседмичен става едномесечен. Срокът по чл. 436, ал. 1 от ГПК за обжалване на действията на съдебния изпълнител също е удължен от едноседмичен на двуседмичен.
В случай на обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, в чл. 419, ал. 3 от ГПК е предвидено, че съдът отменя разпореждането, когато не са налице предпоставките за издаване на изпълнителен лист, посочени в разпоредбите на чл. 418, ал. 2, изр. първо и ал. 3, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
По отношение на спирането на изпълнението, при издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, срещу предоставено от длъжника надлежно обезпечение, е предвидено в ново изречение второ на чл. 420, ал. 1 от ГПК, че „Когато длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.“
В чл. 420, ал. 2 от ГПК са уредени изрично хипотезите, в които съдът може да спре изпълнението и без представяне на обезпечение от длъжника, а именно: „когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че:
- вземането не се дължи;
- вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител;
- неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.“
В нова ал. 4 на чл. 420 от ГПК е предвидено, че определението за спиране подлежи на незабавно изпълнение, независимо от обжалването му. Съгласно създадената ал. 5 на същия член „Когато е образувано исково производство, компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл. 422, ал. 1.“