Актуално

С обнародването им в Държавен вестник бр. 86 от 27.10.2017 г., бяха въведени редица промени в Гражданския процесуален кодекс („ГПК“). Настоящата статия има за цел накратко да ги опише, както и да даде кратки пояснения и мнение по същите. Изложението следва реда на съответните променени разпоредби в ГПК.

1. Промени в разпоредбите за съобщения и призовки

С цел създаване на допълнителни гаранции за надлежно призоваване на ответника по съответното гражданско или търговско дело, законодателят е предвидил промени в правилата за призоваването и уведомяването:

• Ответната страна следва да бъде търсена и призовавана на посочения по делото адрес в продължение на поне един месец и ако не бъде намерено лице, което е съгласно да получи призовката, то едва тогава се пристъпва към призоваване чрез залепване на уведомление, съгласно разпоредбите на закона;
• Невъзможността да бъде намерен ответника на посочения по делото адрес следва да се установи от връчителят с поне 3 посещения на адреса, с интервал между тях от поне 1 седмица, като поне 1 от посещенията следва да е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението;
• Създава се задължение за съда служебно да провери адресната регистрация на ответната страна, когато тя не се е явила да получи съдебните книжа;
• Създава се задължение за съда да провери служебно местоработата на ответника и да разпорежда служебно връчване по месторабота, местослужене или място за осъществяване на стопанска дейност.

Видно от приложените промени, от съществено значение за компаниите и физическите лица е поддържането на актуална адресна регистрация и осигуряване на възможност за получаване на съобщения и призовки. Като цяло промените следва да бъдат подкрепени, тъй като минимизират възможностите за ненадлежно призоваване и уведомяване на страните, и съответно за лишаване от възможността за участие в делото на една от страните.

2. Промени във възнаграждението на особения представител

Законодателят е предвидил при назначаване на особен представител, възнаграждението му да се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото. Допустимо е размерът да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.

Подобна промяна е нужна, тъй като в практиката има чести случаи на дела с висок материален интерес, които обаче имат ниска фактическа и правна сложност, но съдът определя високо възнаграждение, обвързан от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения. По правило това възнаграждение се внася от насрещната страна, която се явява платец на чужди, а понякога и на прекомерни адвокатски разноски.

3. Промени в общите разпоредби за сроковете по ГПК

Законодателят е предвидил, че сроковете по закона спират да текат за страните по делото през дните, обявени за официални празници по Кодекса на труда, както и по време на съдебната ваканция по смисъла на Закона за съдебната власт, с изключение на сроковете по определени видове дела. В тази категория дела попадат дела за издръжка, родителски права, незаконно уволнение, за обезпечаване на искове, за несъстоятелност, някои наказателни дела и други дела по преценка на административния ръководител на съда, прокуратурата или на министъра на правосъдието.

Налице е въвеждане на по-сложно изчисляване на сроковете, свързано както с информацията за официални празници и почивни дни, която се изменя на годишна база, така и със субективни преценки – преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на министъра на правосъдието.

4. Промени в разпоредбите за такси по дела, предвидени в ГПК

4.1. Промени в такси за предявени исковe

• При вещно-правни искове и такива за сключване на окончателен договор с такъв предмет, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска;
• За предявените с една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците, а при предявените с една молба искове в защита на различни интереси, минималната такса се събира от всички интереси.

Нововъдененията водят до намаляване и облекчаване на държавните такси по определени искови производства, което би следвало да се тълкува като улесняване на достъпа до правосъдие за граждани и фирми. Остава въпросът за достатъчното ниво на правна култура и пречките пред затормозяването на съда с недопустими и неоснователни искове.

4.2. Промени в такси по изпълнителни дела, както следва:

• Въвеждат се редица прагове на тъксите събирани в изпълнителното производство
• Длъжникът не дължи разноски за заплатени от взискателя такси за изпълнителни способи, които не са приложени.;
• Добавя се правило, че при окончателно прекратяване на изпълнението, освен събраните суми, на длъжника се връщат и събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство.

Горните промени са в резултат на обществени инициатива на институции и медии, както и на обществото като цяло, за премахване на необосновано високите такси на ЧСИ. В определени случаи размерите водят до създаване на задължение в пъти по-голямо от първоначалното. Все пак, законодателят се е опитал да защити в максимална степен и интереса на кредитора, който е изправната страна, и следва да разполага с ефективни средства (производство на ЧСИ) за реализация на правнозащитения си интерес.

5. Промени в разпоредбите за местната подсъдност по дела срещу държавни учреждения и юридически лица

Законодателят е предвидил, че исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище, а по спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по местонахождение на съответните поделения или клонове.

Относно исковете срещу държавни учреждения, законодателят е приел, че исковете срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите на изключителна местна компетентност при искове за вещни права или договори за вещни права върху недвижими имоти, както и исковете по подсъдност – местооткриването на наследството. Когато правоотношението е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София.

Вероятно идеята на законодателя е била да не се претоварват съдилищата, където е централното управление на учреждението (най-често гр. София), а евентуалните дела да се разпределят равномерно из страната, според мястото на възникване на правоотношението. Същата разпоредба улеснява и държавните юрисконсулти при участие по делата.

При исковете за непозволено увреждане се създава правило, че прекият иск на увредено лице, спрямо което застрахователят е отговорен, се предявява и по постоянния адрес или седалище на ищеца, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

Вероятен мотив за промяната е улеснения достъп на граждани и фирми до правосъдие по техния адрес или седалище, или по местонастъпването на събитието.

6. Промени в разпоредбите за касационното обжалване

Законодателят е решил да измени основанията за допустимост на касационно обжалване, като е разширил обхвата на решенията, които подлежат на касационно обжалване. Такива занапред ще са въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:

1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;

2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз;

3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Отделно, допуска се за обжалване въззивното решение при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Наблюдава се прецизиране на основанията за допустимост на касационно обжалване в т. 1 на ал. 1 от чл. 280 ГПК, като изрично се посочват тълкувателните решения и постановления на ВКС и ВС като задължителна съдебна практика от една страна и от друга страна практиката на ВКС в обикновени решения и определения като незадължителна практика, но от значение за прилагането на основанието за допустимост. Изрично се определя от законодателя, че решенията на ВКС по правилността на въззивните решения не представляват задължителна съдебна практика – чл. 290, ал. 3 ГПК.

Висящите производства по касационни жалби, подадени до влизане в сила на закона, се разглеждат по стария ред.

7. Промени в разпоредбите за заповедното производство

Законодателят е въвел редица разпоредби с цел прецизиране на законовите текстове, както и с цел имплементиране на постоянна съдебна практика по някои въпроси. Отделно, направен е опит за даване на повече права и средства за защита на длъжниците в определени хипотези

Конкретно са добавени следните промени:

• Въведенo е ново правило, което предоставя самостоятелно възражение на длъжника срещу заповед за изпълнение, когато е изпълнил задължението си в двуседмичния срок даден в самата заповед и когато е не е дал повод за заповедното производство, относно присъждането на дължимите разноски;
• Предвидена е възможност за заявителя да подаде становище по възражението, като при неподаване на становището в 3-дневен срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, без това да е пречка за предявяване на иск за съществуване на вземането;
• Изрично е посочено, че при обезсилване на част или в цялост на заповедта за изпълнение в същата част се обезсилва и изпълнителния лист, ако такъв е бил издаван;
• Регламентират се указанията на съда към заявителя относно предявяването на иск, както и се определят видовете искове, довнасянето на държавни такси и последици при непредявяване на иска в срок;
• Добавя се, че съдебният изпълнител връчва на длъжника, както заповедта за изпълнение с отбелязване за изпълнителния лист, така и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение. С оглед изчисляване на сроковете, документите изпратени до съда следва да съдържат отбелязване на връчването;
• Относно искането за спиране на незабавно изпълнение, е премахнато изискването за убедителност на писмените доказателства.

8. Промени в разпоредбите за изпълнителното производство

8.1 Изменят се някои общи разпоредби за изпълнителното производство и продажбите на вещи:

• Прецизират се разпоредбите за местната компетентност на съдебните изпълнители;
• Добавя се правомощия на съдебния изпълнител да назначава особен представител на длъжника, вместо районния съд;
• Изрично се предвижда приключване на изпълнителното производство с изпълнение на задължението и събиране на разноските;
• Предвижда се кога съдебният изпълнител се произнася с разпореждане;
• Предвиждат се изрични възможност за обжалване от длъжника на отказ за извършване на нова оценка на продавана вещ (движима и недвижима), както и определяне на трето лице за пазач при неспазени изисквания на закона;
• Определя се незаконосъобразност на изпълнението, ако наложените обезпечения са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело;
• Изменят се размерите на удръжки върху трудови възнаграждения;
• Въвежда се несеквестируемост на несекветируеми доходи, получени по банкова сметка;Въвежда се електронен запор върху вземания по банкова сметка;
• Добавя се, че на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят договори за наем и аренда, както и всички споразумения, с които се предоставя ползването и управлението на движими и недвижими вещи;
• Предвижда се задължителна оценка от вещо лице на вещи с оценка над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, както и възможност за оспорване на оценката и извършване на нова оценка;
• Изменят се разпоредбите за определяне на начална цена при публична продан на имот, като се предвижда задължителна оценка от вещо лице, отговарящо на определени изисквания;
• Предвиждат се изрични възможности за оспорване на оценката, както и начин на изчисляване на стойност на имота при две или повече оценки, както и 80% от стойността на имота за начална цена за наддаване;
• Предвижда се в обявлението за проданта изрично да се посочва има ли установени към момента на възбраната ограничени вещни права върху имота, вписани искови молби, възбрани и договори за наем;
• Предвижда се, че наддавачът може да направи само едно наддавателно предложение и наддавателни предложения надхвърлящи началната цена с повече от 30 на сто, са недействителни;
• Има промени в правилата и сроковете за внасяне на цената, за задатък от взискател, ако е наддавач и за втората публична продан, която те ще започва с начална цена от 90% от тази по първата продан;
• Уреждат се правила за непротивопоставимост на въвода във владение на купувача по отношение на лице, което владее имота или държи имота като наемател/арендатор с вписани права, след първа ипотека, както и лица с право по споразумения за ползване или управление на имота. Трето лице може да се противопостави само с иск за собственост.

Посочените промени в по-висока степен биха гарантирали правата на длъжниците, при запазване на интереса на кредитора в изпълнителното производството. Разширяват се възможностите за обжалване на действията и актовете на съдебния изпълнител, като по този начин се гарантира законосъобразното развитие на производството чрез съдебен контрол. Особено следва да се подчертае промяната относно извършване на нова оценка на продаваната вещ при оспорване на първоначалната.

8.2 Въвежда се изцяло нова уредба на електронен публичен търг – в глава 43, нов Раздел II

Съгласно нововъведенията, мястото на провеждане на електронния публичен търг (ЕПТ) е онлайн платформа към Министерство на правосъдието („МП“). Предвижда се МП да поддържа такава платформа, а министърът да издаде наредба за платформата в 12-месечен срок от влизане на закона в сила. ЕТП може да се ползва за продажба на всяка вещ, по искане на страните или служебно от съдебния изпълнител, а по писмено искане на собственика на вещта – и без представяне на изпълнителен лист. При ипотека или особен залог се изисква писмено съгласие на ипотекарния/заложния кредитор. Началната цена се посочва от собственика или ипотекарния/заложния кредитор, но се определя по общия ред.

Обявяването в платформата е по общия ред, наддавачите се регистрират електронно, с електронен подпис или при съдебния изпълнител, в продължение на 1 месец. Наддаването продължава 7 дни, като законодателят определя стъпка между 2, 5 и 10% в зависимост от началната цена. Предвидено е изпращането на автоматични съобщения до наддавачите. Относно задатъка и плащането на цената се прилагат общите правила.

Предвидена е възможност покупката на ЕПТ на недвижим имот да се финансира от кредитна институция по ЗКрИ, като се регламентира плащане директно от кредитната институция към съдебния изпълнител, както и вписване на законна ипотека от съдебния изпълнител по искане на кредитната институция.

Следва да се отчете опита на законодателя за въвеждане на онлайн платформа за публична продан и поставянето на законовите правила в съответствие с възможностите, предлагани от електронната търговия.

8.3 Изменят се някои общи разпоредби за запор на вземания на длъжника:

• Запорът на банкова сметка се регламентира изрично и се налага до размера на дълга по изпълнителното дело;
• Променят се срок и съдържание на съобщението от третото лице, което дължи на длъжника;
• В разпоредбите за изпълнение върху налични ценни книжа, се урежда процедура по предаване на наличните ценни книжа на съдебния изпълнител и при непредаване – овластяване от съдебния изпълнител към взискателя за молба до съда за обезсилване на ценните книжа, както и продължаване на публичната продан при обезсилващо съдебно решение;
• При наличните поименни акции и непредаването им от длъжника, се урежда и възможност за искане на съдебния изпълнител до дружеството за издаване на дубликат, като при неизпълнение се предвижда глоба и овластяване за молба до съда за обезсилване;
• Предвижда се възможност за изпълнение върху обособена част от търговско предприятие, по смисъла на ТЗ, по реда на продан на недвижим имот.

Измененията имат за цел да подобрят ефективността на принудителното изпълнение в особени случаи, както и да защитят правата на длъжника.

8.4 Въвежда се изцяло нова уредба на изпълнение върху права върху обекти на индустриалната собственост на длъжника – нова глава 45а – чл. 518а

Законодателят е предвидил възможност за изпълнение върху права върху марка, патент, полезен модел, промишлен дизайн, топология на интегрална схема и сертификат за сорт растение/порода животно и по реда на продан на недвижим имот.

Предвижда се обезпечение чрез запор, вписан в съответния държавен регистър, като се урежда и действието по отношение на запора по отношение на правоносителя и трети лица. Самата продажба също се вписва в държавния регистър и има действие за трети лица от вписването.

8.5 Засилват се възможностите за налагане на глоби при непредаване на дете и за принудително отнемане със съдействието на полицията

Публичните продажби, обявени до влизане в сила на закона, се довършват по стария ред, но при нестанали публични продажби втората начална цена се определя по новия ред.

Настоящата статия служи само за информация и има за цел да запознае накратко читателя с промените в ГПК. Настоящото не представлява юридически съвет и няма претенцията да бъде изчерпателно. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко”.

Чувствайте се свободни да се свържете с нас за по-подробна информация по темата.