- Въвежда се възможността за двустранно сътрудничество – между синдикалните организации и организациите на работодателите по въпросите на:
- трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения;
- осигурителните отношения и
- жизненото равнище.
- Прецизирано е приложението на Кодекса на труда (КТ) – доколкото не е предвидено друго в закон или международен договор, КТ се прилага за трудовото правоотношение между:
- работодател и служител с място на работа в Република България;
- български работодател и служител с място на работа извън Република България.
Горното не се прилага за трудови правоотношения с международен елемент, ако страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава.
Служителят ще има правото да се ползва от защитата, която му осигуряват повелителните норми на държавата, на територията на която или от която обичайно се полага трудът, когато тези норми са по-благоприятни за служителя.
- Министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на колективния трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище (или на отделни негови клаузи) във всички предприятия от отрасъла или бранша:
- по общо искане на страните по договора и
- след изразено писмено съгласие от всички организации на служителите и на работодателите, признати за представителни на национално равнище.
Разпростирането на колективния трудов договор, сключен на отраслово или браншово равнище (или на отделни негови клаузи ):
- има действие спрямо служителите, които работят в предприятия в съответния отрасъл или бранш;
- се извършва със заповед на министъра на труда и социалната политика, която се обнародва в Държавен вестник, а текстът на договора (или на отделните негови клаузи) се публикува на интернет страницата на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда” в 3-дневен срок от публикуването на заповедта на министъра.
Предвидени са следните вписвания:
- на колективния трудов договор – в регистър в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя;
- на колективните трудови договори по отрасли и браншове – в Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда”.
Служители се присъединяват към колективен трудов договор, сключен между синдикална организация, в която не членуват и техния работодател:
- с писмено заявление на служителите до работодателя или до ръководството на синдикалната организация;
- при ред и условия (включително заплащане на парична присъединителна вноска), определени между страните по договора – редът и условията не трябва да противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави.
- Въведена е промяна в случаите на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа – изпратеният служител може да бъде командирован от предприятието, което осигурява временна работа, за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа:
- по искане на предприятието ползвател, изпратено до предприятието, което осигурява временна работа, 5 работни дни преди командироването на служителя;
- при спазване на условията и реда за командироване на служители или за командироване/изпращане на служители в рамките на предоставяне на услуги.
- Направена е промяна при командироването и изпращането на служители в рамките на предоставяне на услуги – прецизирано е задължението на работодателя или предприятието, което осигурява временна работа, да изплаща трудово възнаграждение в съответствие с българското законодателство.
- Направени са допълнения при следните трудови договори:
6.1 За работа през определени дни от месеца – служителят може да сключи такъв трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време;
6.2 За краткотрайна сезонна селскостопанска работа – вече и регистриран тютюнопроизводител може да сключи такъв трудов договор. Тютюнът може да бъде събиран без изискване за професия със специална квалификация в основната икономическа дейност „Растениевъдство”.
- Установяването на задължение за дежурство или за разположение на работодателя през определено време от денонощието е прецизирано:
- Задължението вече е свързано не с категорията служители, а с длъжностите;
- Редът за установяване задължението, максималната му продължителност и отчитането му се определят с наредба на Министерския съвет.
- Направени са някои промени в следните случаи на редовно работно време:
8.1 Ненормираното работно време – когато поради необходимост служителите изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време, служителите имат право на почивките, предвидените за тези случаи в КТ.
8.2 Нощният труд – храната, която работодателят трябва да осигури, е безплатна (а не топла).
8.3 Сумираното изчисляване на работното време:
- Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, и определя период, за който се установява то, с продължителност от 1 до 4 месеца.
- С колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище може да бъде определен период за сумирано изчисляване на работното време до 12 месеца – браншовете и отраслите се установяват с наредбата на Министерския съвет.
- Направено е допълнение при извънредния труд – с колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище може да се уговаря по-голяма продължителност от 150 часа на извънредния труд, но не повече от 300 часа през една календарна година.
- Въведени са следните промени при основния платен годишен отпуск:
- Правото на служителя да ползва платен годишен отпуск при постъпване на работа за първи път вече възниква при придобиване на най-малко 4 месеца трудов стаж (а не както досега – 8 месеца);
- Служителят вече ще има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 4 месеца трудов стаж.
- Направено е допълнение относно сроковете за налагане на дисциплинарни наказания – когато закрилата при уволнение следва да се приложи, тези срокове не текат през времето от подаване на искането до получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда.
- Направени са промени при прекратяване на трудовото правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст:
12.1 Обезщетението за срок от 6 месеца – работодателят дължи това обезщетение, ако служителят е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години.
12.2 Прекратяването от работодателя на трудовото правоотношение на основание придобито от служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – добавено е уточнението „освен в случаите на” придобиване на право на пенсия от учителите по Кодекса за социално осигуряване.
- Въведени са изменения в названията на някои трудови договори:
- трудовият договор с условие за обучение по време на работа се нарича вече „трудов договор за обучение по време на работа”;
- трудовият договор с условие за стажуване става „трудов договор за стажуване”.
- За трудов стаж вече се признава и времето:
- на заемане на длъжност в международна организация, в която Република България членува;
- през което трудоустроеният или бременната служителка не работи, тъй като не е предоставена подходяща работа от работодателя.
- Изменения и допълнения, отнасящи се до отпуските по време на активна и срочна служба в доброволния резерв – въведени са в КТ чрез Закона за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България:
- направено е разграничение между активна и срочна служба в доброволния резерв с оглед на условията за ползване на неплатен отпуск два дни преди заминаването и два дни след завръщането;
- за времето на неплатения отпуск на служителя се заплаща възнаграждение за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.
- Въведени са следните изменения и допълнения относно нарушенията и наказанията:
16.1 Намалена е санкцията за повторно неизпълнение на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд .
16.2 Въведени са изменения, отнасящи се до санкционирането при повторно нарушение на:
- разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;
- задължението за сключване на писмен трудов договор;
- уведомяването на Националната агенция по приходите (НАП) за сключването на трудов договор в 3-дневен срок и за прекратяването му в 7-дневен срок;
- предоставянето на служителя на екземпляр от подписания трудов договор и уведомлението до НАП;
- недопускане на служителя до работа преди предоставянето на тези документи.
Предвиждат се административни наказания при системно нарушение на горните задължения, както и при системно нарушение на следните задължения на работодателя:
- заплащане на възнаграждение за извършената работа;
- заплащане на обезщетения в срок.
16.3 Предвиждат се административни санкции или глоби в следните случаи:
- неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство;
- постановление на контролен орган за съществуване на трудово правоотношение и неизпълнение на последвалото задължително предписание за работодателя да предложи на служителя сключване на трудов договор;
- неоказване на съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на функциите на органа.
16.4 Въведени са промени относно споразумението с наказващия административен орган:
- С това споразумение не може да се определя размер на глобата или на имуществената санкция, по-нисък от 70 % от минималния, предвиден за конкретното нарушение.
- Въвежда се допълнително изискване, за да бъде одобрено едно споразумение – нарушението да не е повторно или системно.
16.5 Въвежда се дефиниция за „системни нарушения” – такива са налице, когато:
- са извършени три или повече нарушения от същия вид и
- те са установени с влезли в сила наказателни постановления в рамките на три години.
16.6 Прецизирано е понятието „група предприятия” – във всички случаи препращането е към Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
16.7 Въвежда се дефиниция за „системни нарушения на трудовата дисциплина” – такива са:
- три или повече нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година,
- като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли установените срокове,
- а тези, за които са налагани наказания – когато дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред.