В бр. 53 от 13.07.2010г. на Държавен вестник бяха обнародвани измененията в Закона за адвокатурата („ЗА“), с които се въвеждат изискванията на Директива 98/5/ЕО, засягаща улесняването на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита правоспособност. Според промените всеки гражданин на страна членка на Европейския съюз, завършил юридическото си образование в България, може да стане адвокат или младши адвокат; от своя страна граждани на Съюза, придобили правоспособност в друга страна членка, могат да упражняват професията си в България под професионалното си звание по произход наравно с българските адвокати.
Тази законодателна промяна идва след решенията на Комисията за защита на конкуренцията („КЗК“) и на Върховния административен съд („ВАС“) на Република България, с които бяха санкционирани клоновете на няколко световни адвокатски кантори за дейността им в България и в които се коментираше, че българският закон за адвокатурата е дискриминационен и противоречи на правото на Европейския съюз. Според досегашната редакция на закона единствено пълноправни български граждани можеха да бъдат адвокати. Въпреки че чуждестранните адвокати разполагаха с необходимите права за осъществяване на дейността си в България, тази възможност беше до известна степен ограничена, а придобиването на правата се случваше по усложнена процедура.
След въведените промени в ЗА единствената разлика в статутите на чуждестранния адвокат и на българския адвокат е регламентирана в чл. 24 ал.2 ЗА, според която при представителство пред ВАС и Върховен касационен съд („ВКС“) е необходимо страните да бъдат представлявани от адвокати с най-малко 5 години юридически стаж. В тези случаи чуждестранните адвокати се нуждаят от български адвокат, който да ги придружава в тези производства. Отделно от горното различие, чуждестранните адвокати, придобили правоспособност в страна членка, разполагат с всички права и задължения, с които разполагат и българските адвокати.
При желание за трайно установяване в България те трябва да подадат молба, придружена от определени документи, до Висшия адвокатски съвет за вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати. Към молбата се прилагат документ за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава членка на ЕС и писмено съгласие от български адвокат, който при необходимост ще придружава чуждестранния адвокат при осъществяване на процесуално представителство. При удовлетворяване на молбата, чуждестранният адвокат се вписва в Единния регистър и в регистъра на адвокатската колегия, в която членува придружаващият адвокат, и му се издава карта на чуждестранен адвокат.
Адвокатът от страна членка може да поиска вписване в Адвокатската колегия на Република България след 3 години непрекъснато упражняване на професията си в България или след успешно полагане на приравнителен изпит. Той бива отписан от Единия регистър на чуждестранните адвокати и се вписва в Регистъра на адвокатите, което му дава права на български адвокат и му позволява да практикува професията си под званието „адвокат“.
Нормативните актове, чрез които директивата се транспонира в други държави членки на Европейския съюз, са относително близки до българския. Ограничения, подобни на тези в българското законодателство, съществуваха в редица от по-старите държави членки. През 2004 Европейската комисия реши да изправи Франция, Испания и Ирландия пред Съда на Европейския съюз заради неуспешното транспониране на Директива 98/5/ЕО. Във Франция това доведе до създаването на Закон No 2004 – 130 от 11.02.2004г., който реформира статусът на определени съдебни и юридически професии, правни експерти, адвокати, занимаващи се с индустриални имоти, и експерти по публични търгове. Законът обнови и допълни Закон No. 71-1130 от 31.12.1971г. относно реформата на някои съдебни и юридически професии и приведе френското законодателство в относителна хармония с европейското. Както българският Закон за адвокатурата, така и френският позволява на граждани на държави членки, които са получили юридическа правоспособност в друга държава членка, да упражняват професията си под професионалното си звание по произход във Франция, стига да предоставят необходимите доказателства за квалификацията си и да се регистрират в съответната френска адвокатска колегия. Ако адвокат е упражнявал професията си три последователни години, той може да кандидатства за френско професионално звание, а именно „авокат“. Една разлика, която може да бъде открита между френското и българското законодателство е, че френският закон не позволява на чуждестранните адвокати да упражняват процесуално представителство. За да могат чуждестранните адвокати да представляват клиентите си пълноценно в съда, те трябва да получат френско професионално звание по реда на чл. 89 от Закон No 71-1130 от 31.12.1971г., изменен от Закон No. 2004 – 130 of от 11.02.2004г.
Почти идентичните разпоредби на френското и на българското законодателство за адвокатурата могат да бъдат отдадени на голямата роля на Насоките за прилагане на Директива 98/5/ЕО, изготвени от Съвета на адвокатските колегии в Европа. Въпреки незадължителния си характер, те осигуряват нужните помощ и инструкции за улесняване на хармонизирането и унифицирането на законодателствата на държавите членки.
Трябва да се отбележи, че за България е голяма крачка не само транспонирането на Директивата, но най-вече реализирането на едно от основните права в ЕС, залегнали в Договора от Маастрихт, именно свободата на гражданите да пътуват, работят и живеят навсякъде в Съюза. Това е стъпка, която ще обедини и сближи България с останалите страни членки.
