Промените в Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък добавена стойност („ППЗДДС”) целят да синхронизират разпоредбите на Правилника с измененията и допълненията в Закона за данък върху добавената стойност („ЗДДС”) (обн ДВ, бр. 94 от 30. 11. 2012 г. ), които са в сила от 01. 01. 2013 г.
1. Въвеждат се промени в сроковете за подаване на документи при приспадане на данъчен кредит за налични активи и услуги преди датата на регистрацията или преди датата на повторна регистрация. Подобни промени има в разпоредбите, които определят промяна в сроковете на правото на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди датата на регистрация, както и правото на приспадане и ползване на данъчен кредит в случаите на правоприемство и др. Срокът се изменя от 7 – дневен на 45 – дневен.
2. Към корекциите на ползван данъчен кредит се добавят и корекции на данък, за който не е упражнено право на приспадане.
Променен е чл.67 от ППЗДДС, който касае корекции на данък, за който не е упражнено право на приспадане и на ползване на данъчен кредит в случай, че данъчно задължените лица променят предназначението им и ги използват за облагаеми доставки. Правилникът конкретизира как се определя частта на размера на данъчен кредит с право на приспадане и редът по който се упражнява и е налице това право.
3. Добавят се две нови изисквания към фактури и известия, а именно:
Гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите по ЗДДС могат да се осигурят и чрез друга технология или процедура. Предвижда се, че приемането на фактурата от получателя освен в писмена форма може да се извърши и чрез мълчаливо съгласие ( чрез обработване или плащане на получените фактури и известия към фактурите).
4. Променят се редица разпоредби, касаещи самофактурирането (издаването на фактура или известие към фактура от името и за сметка на доставчика).
4.1 В случаите по чл. 113, ал.11 (всички хипотези, когато има задължение за издаване на фактура), когато доставчикът и получателят са данъчно задължени лица, установени на територията на страната, може да извършва самофактуриране ако:
- има предварително споразумение (устно или писмено) за това между двете страни;
- условията на предварителното споразумение и процедурата по приемане на фактурата се определят от двете страни;
- доставчикът изрично потвърждава на получателя приемането на издадената при условията на самофактуриране фактура или известие към фактура;
4.2. В случаите когато получателят и доставчикът са данъчно задължени лица, единият от които е установен на територията на страната, а другият на територия на държава членка, документирането на доставката на стоки, услуги или вътрешнообщностно придобиване се извършва по правилата на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
Настоящите промените дават повече възможности на бизнеса, който работи с международни доставчици да имат по – гъвкави условия за договаряне и управление на документооборота си. Така, данъчно задължените лица получават улеснен режим и възможност за договаряне на отстъпки, като ще имат възможност да се споразумеят за издаването от самите тях на кредитни известия за тези отстъпки от името на доставчиците си. Тази възможност допринася за улесняване на търговските отношения с партньори от чужбина, както и по – ефективно управление на финансовите отношения.
5. Променя се чл.3, ал.6 от ППЗДДС, който регламентира, че доставката на услуга между лице, установено на територията на държава членка и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и обратното се приемат за вътрешен оборот, а не за облагаема доставка. Така, промените в ППЗДДС и ЗДДС целят уеднаквяване на националното законодателство с практиката на Съдът на Европейския съюз („СЕС”).