- IVLawFirm - https://ivlawfirm.com -

Промени в Закона за данък върху добавената стойност от ноември и декември 2017 г.

Posted By admin On In Новини | Comments Disabled

В „Държавен вестник“ (ДВ) бр. 92 от 17.11.2017 г., ДВ бр. 96 от 01.12.2017 г. и ДВ бр. 97 от 05.12.2017 г. са обнародвани редица изменения на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Повечето от тези изменения влизат в сила от 01.01.2018 г. и 03.01.2018 г., с две изключения, които влизат в сила от 01.01.2019 г.

1. Изменения в ЗДДС, въведени с преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и публикувани в бр. 92 от 17.11.2017 г. на ДВ

С § 14 на преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, обнародван в бр. 92 от 17.11.2017 г. на ДВ, са осъществени редица промени в ЗДДС. Повечето промени влизат в сила от 01.01.2018 г., с изключение на две – влизат в сила от 01.01.2019 г.

Конкретните промени са следните:

Отменена е разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. По този начин отпадна изискването да бъде изготвян регистрационен опис по образец за активите, закупени или придобити по друг начин или внесени по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията, които са налични към датата на регистрацията и за които регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит.

С отмяната на чл. 74, ал. 3, т. 6 от ЗДДС отпадна условието регистрираното по ЗДДС лице да е изготвило регистрационен опис за получените услуги преди датата на регистрацията, за да може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит за тези услуги.

Изменението в чл. 75, ал. 2 от ЗДДС относно възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди регистрацията по ЗДДС е вследствие именно на отпадането на регистрационния опис по-горе. Препращането вече е към документите по чл. 71 от ЗДДС, като съгласно новата редакция на чл. 75, ал. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 75, ал. 1 от ЗДДС „се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответните документи по чл. 71 се отразяват в дневника за покупките със съответстващите на наличните активи или получените услуги данъчна основа и данък.”

Отменена е ал. 3 на чл. 75, която разпоредба уточняваше, че правото на приспадане на данъчен кредит не може да се упражни без наличието на регистрационен опис.

Последователното прилагане на отмяната на регистрационния опис на активите като предпоставка за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит има за резултат отпадането на този опис и в хипотезата на повторна регистрация по ЗДДС. Именно в това е смисълът и на отмяната на т. 4 на чл. 76, ал. 2 на ЗДДС.

Изменя се чл. 77, ал. 2 и се отменя чл. 77, ал. 3 от ЗДДС относно възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит при дерегистрация и последваща регистрация на лицето – в сила от 01.01.2018 г.

Съгласно чл. 77, ал. 2 от ЗДДС, в резултат на отпадането на регистрационния опис, правото на приспадане на данъчен кредит при дерегистрация и последваща регистрация на лицето „се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като документът, с който е начислен данък при дерегистрацията, се отразява в дневника за покупките със съответстващите на наличните активи данъчна основа и данък.”

Отменена е ал. 3 на чл. 77 от ЗДДС, която предвиждаше, че правото на приспадане на данъчен кредит при повторна регистрация на лицето не може да се упражни без наличието на регистрационен опис.

Тази възможност съществува за лицата, за които не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 и по чл. 99, ал. 1 от ЗДДС. Тези лица могат да заявят правото на регистрация по избор пред Агенцията по вписванията при заявяване за вписване на първоначална регистрация по реда на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

В края на ал. 1 на чл. 101 от ЗДДС е добавена възможността за заявяване на регистрацията по избор по ЗДДС пред Агенцията по вписванията като част от процедурата по регистрация. Чл. 101, ал. 1 от ЗДДС придобива следната редакция: „Регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец или на основание чл. 100, ал. 5 заявява регистрация по избор пред Агенцията по вписванията.”

Създава се т. 6 към ал. 2 на чл. 101 от ЗДДС, като изрично се предвижда, че заявлението за регистрация по избор може да се подава от адвокат, изрично упълномощен за това от определените в лица. Писменото пълномощно за адвоката следва да е съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата.

В ал. 4 на чл. 101 от ЗДДС се създава трето изречение, съгласно което в случаите на регистрация по избор по ЗДДС по, заявена пред Агенцията по вписванията (по чл. 100, ал. 5 от ЗДДС), при заявяване за вписване на първоначална регистрация пред Агенцията по вписванията лицето не следва да прилага справка за облагаем оборот.

Изменя се ал. 6 на чл. 101 от ЗДДС, като всъщност се изменя правомощие за органа по приходите, а именно: „Органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация в срок 7 дни от подаване на заявлението или от получаване на информацията за вписването и за упражнено право по чл. 100, ал. 5 в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите от Агенцията по вписванията.” Това изменение ще се прилага само в периода 01.01.2018 г.-31.12.2018 г.

Отмяната на разпоредбите на чл. 103, ал. 2, чл. 132, ал. 4 и чл. 132а, ал. 4 от ЗДДС следва логиката на отпадане на изискването за изготвяне на регистрационен опис по образец за активите по смисъла на Закона за счетоводството и за услугите, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит по чл. 74 и чл. 76 от ЗДДС. Чрез отмяната на тези разпоредби последователно се отменя изискването на регистрационен опис към датата на регистрация като документ, подаван като част от процедурата за регистрация по ЗДДС, като част от процедурата за задължителна регистрация в резултат на преобразуване и като част от процедурата по регистрация при наследяване по ЗДДС.

2. Изменения в ЗДДС, въведени с преходните и заключителните разпоредби на новия Закон за концесиите, обнародван в ДВ бр. 96 от 01.12.2017 г. и в сила от 03.01.2018 г.

С § 13 на преходните и заключителните разпоредби на новия Закон за концесиите, обнародван в ДВ бр. 96 от 01.12.2017 г. и в сила от 03.01.2018 г., беше направено изменение в ЗДДС.

Изменението представлява редакция на една единствена разпоредба на ЗДДС, а именно:

В чл. 3, ал. 5, т. 1, буква „м“ от ЗДДС думите „предоставянето на концесия за строителство, за услуга или за добив“ се заменят с „възлагането на концесия за строителство, концесия за услуги, концесия за ползване и предоставянето на концесия за добив“. По този начин, разпоредбата относно данъчно задължените лица в частта на б. „м” на чл. 3, ал. 5, т. 1, придобива следната редакция: данъчно задължени са лицата, осъществяващи дейности или доставки, изразяващи се в „стопанисване на магазини, столове и други търговски обекти, отдаване под наем на сгради, части от тях и търговски площи, както и възлагането на концесия за строителство, концесия за услуги, концесия за ползване и предоставянето на концесия за добив.”

3. Изменения, въведени със Закон за изменение и допълнение на ЗДДС, обнародван в ДВ, бр. 97 от 05.12.2017 г.

Със Закон за изменение и допълнение на ЗДДС, обнародван в бр. 97 от 05.12.2017 г. на ДВ, са извършени множество промени в ЗДДС

Тези промени се състоят в следното:

В чл. 25, ал. 4, изречение второ от ЗДДС чрез заменянето на думата „услуга” със „стока или услуга” се уточнява, че уредбата на възникването на данъчно събитие и изискуемостта на данъка при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение се отнася за стоки и услуги. Изречение второ на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС придобива следната редакция: „При доставка на стока или услуга, за която е уговорено поетапно изпълнение, завършването на всеки етап се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на изпълнението на съответния етап.”

Изменението в чл. 27, ал. 2, изречение второ от ЗДДС се състои само в това, че изискването по отношение на недвижимия имот при определяне на сумата за направени преки разходи за използваните стоки, които са или биха били дълготрайни активи, е редактирано на той „да не е използван повече от една година след данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит”, докато предишната редакция беше „той да не се използва …” Целта на промяната е единствено постигането на по-голяма яснота при прилагането на правилото.

В чл. 29, ал. 2, първо изречение от ЗДДС се съдържа уточнението, че превозът на стоки и моторни превозни средства, когато те са част от багажа на пътника, също се счита за превоз на пътници, подлежащ на облагане като доставка с нулева ставка на данъка. С добавянето на второ изречение към чл. 29, ал. 2 от ЗДДС се прави пояснението, че моторни превозни средства, с които се изпълняват договори за превоз на товари, по отношение на водачите им, не са част от багажа на пътник.

В края на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗДДС в изброяването на освободените доставки, представляващи доставки на финансови услуги, са добавени „… изпълнението на финансови инструменти въз основа на финансови споразумения по смисъла на чл. 38, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (OB, L 347/320 от 20 декември 2013 г.).”

Редактираният вариант на чл. 49, т. 2 от ЗДДС е както следва: „Освободена доставка е: (…) 2. извършването на универсална пощенска услуга при условията и по реда на Закона за пощенските услуги.”

След изменението чл. 50, ал. 2 от ЗДДС придобива следната редакция: доставката на стоки или услуги не се счита за освободена, когато за тази доставка „по реда на чл. 79а и 79б е упражнено право на данъчен кредит чрез извършване на корекция.”

В текста на ал. 5 на чл. 79 от ЗДДС са премахнати думите „включително и в резултат на извършена корекция по чл. 79а“ и думите „включително и в резултат на извършена корекция по чл. 79б“, като по този начин корекциите по чл. 79а и чл. 79б от ЗДДС са изведени от вън от формулата на определяне на данъчния кредит по чл. 79, ал. 5 от ЗДДС. Самата формула остава непроменена, с изключение на т. 1, буква „б“ в последното изречение, където думите „по ал. 5“ се заличават и думите „не се ползва“ се заменят с „не е използван“.

По отношение на корекциите по чл. 79а и чл. 79б от ЗДДС се създава новата ал. 6 на чл. 79 от ЗДДС. Предвижда се формула за определяне на данъчния кредит за приспадане в случая на регистрирано лице, „което е приспаднало данъчен кредит в резултат на извършена корекция по чл. 79а или 79б, но не е приспаднало данъчен кредит на основание чл. 70 при производството, придобиването или вноса на стоката, включително при придобиването или изграждането на недвижим имот, или при получаването на услуга, които са или биха били дълготрайни активи, когато извърши облагаема доставка на стоката или услугата”.

В правилата за корекция на ползван данъчен кредит за недвижими имоти по смисъла на чл. 79а, ал. 3, т. 1, б. „г” от ЗДДС, за които имоти при придобиването или изграждането е приспаднат данъчен кредит пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност по чл. 71а от ЗДДС, се добавя промяна в алтернативен критерий при определяне на началния момент на изтичане на 20-годишния срок. Началният момент е началото на годината, през която изтича срокът за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, „когато при придобиване или изграждане на имота не е упражнено право на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на изтичане на този срок.”

Извършени са промени при момента и предпоставките за извършване на корекцията на ползван данъчен кредит за:

– придобити, произведени или внесени стоки, включително за придобити или изградени недвижими имоти, които са или биха били дълготрайни активи – ал. 4 на чл. 79а от ЗДДС;

– получени услуги, които са или биха били дълготрайни активи – ал. 4 на чл. 79б от ЗДДС.

И в двата случая отпада предпоставката лицето да е дерегистрирано в последния данъчен период по чл. 87, ал. 4 от ЗДДС. Корекции в двата случая не се извършват, независимо от настъпилите обстоятелства за корекция по чл. 79а, ал. 1, съответно чл. 79б, ал. 1, от ЗДДС, за календарната година, през която са настъпили обстоятелствата за ползване на корекция, когато тези стоки, имоти и/или услуги не са налични към края на тази календарна година и са възникнали обстоятелства за извършване на корекция в хипотезата на унищожаване, липси и брак по чл. 79 от ЗДДС.

Създава се новата разпоредба на чл. 79в от ЗДДС, с която се въвеждат правила при изчисляване на корекциите по чл. 79, чл. 79а и чл. 79б от ЗДДС.

Промяната се отнася до ограничаването на корекциите по чл. 79 и 79а от ЗДДС на ползван данъчен кредит относно придобитите или изградени недвижими имоти, които са или биха били дълготрайни активи. И преди последното изменение, и след него корекции не могат да се правят след изтичането на законовия 20-годишен срок. Направено е обаче добавяне в единия от двата критерия за определяне на началния момент, от който този срок от 20 години започва да тече. Съгласно променената разпоредба на чл. 80, ал. 1, т. 3, б. „б” от ЗДДС, корекции не се извършват за недвижимите имоти, ако са изминали 20 години, „считано от началото на годината, през която изтича срокът по чл. 72, ал. 1, когато при придобиване или изграждане на имота не е упражнено право на данъчен кредит съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на изтичане на този срок.”

Промяната се изразява в това, че към Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013” е добавена Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020”.

Промените се изразяват в съкращаване на срока от 14 дни на 7 дни от изтичането на данъчния период, през който е бил достигнат оборотът, както и в предвиждането на задължение за регистрация при достигнат оборот за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. Съгласно променената разпоредба на чл. 96 от ЗДДС, „Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.”

Изменена е и ал. 4, изречение второ на чл. 96 от ЗДДС относно това какво включва облагаемият оборот. В резултат на изменението, в облагаемия оборот се включва и оборотът, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато същият е регистрирано лице на основание, различно от основанията за задължителна или доброволна регистрация.

Съгласно новата редакция на чл. 101, ал. 6 от ЗДДС, в срок от 7 дни органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация, като срокът започва да тече единствено от постъпването на заявлението.

Съгласно новата разпоредба на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, и лицето е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000.00 лева. Периодът е от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. Данък се дължи за облагаемата доставка, с която се надхвърля облагаемият оборот. Данъкът се дължи и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни придобивания, осъществени през този период.

Изменя се срокът, в който едноличен търговец, заличен от Търговския регистър, по отношение на когото не са налице предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, следва да подаде в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление и да заяви продължаване на регистрацията при условията на регистрация по избор. Този срок се променя от 14 дни на 7 дни.

От случаите на дерегистрация по инициатива на лицето по чл. 109, ал. 1 от ЗДДС са премахнати тези по прекратяване на юридическо лице-търговец, без ликвидация, прекратяване на кооперацията, прекратяване на юридическо лице, което не е търговец, прекратяване на неперсонифицираното лице или осигурителната каса. С изменението на чл. 110, ал. 1, т. 1 от ЗДДС към случаите на дерегистрация по инициатива на органите по приходите са добавени хипотезите на прекратяване на юридическо лице без ликвидация, на неперсонифицирано дружество и на осигурителна каса.

Добавена е разпоредба, с която се предвижда Министърът на финансите да издаде наредба, с която се определя условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД). Регистрираните и нерегистрираните по този закон лица, извършващи, регистриращи и отчитащи доставки/продажби в търговски обект сключват писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лица, получили разрешение по реда на наредбата.

С отмяната на ал. 6 на чл. 125 от ЗДДС отпадна изискването VIES-декларацията по ал. 2 на чл. 125 от ЗДДС и отчетните регистри по ал. 3 от чл. 125 от ЗДДС да се подават и на технически носител, а с измененията на ал. 7 на чл. 125 от ЗДДС се въведе задължението декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 на чл. 125 от ЗДДС да се подават единствено по електронен път. Изключение на принципа на подаване по електронен път са случаите на подаване от страна на наследниците на декларациите и отчетните регистри за последния данъчен период при смърт на физическо лице или на физическо лице-едноличен търговец, както и случаите на корекции след деклариране в хипотезите на чл. 126, ал. 4, ал. 7 и ал. 8 от ЗЗДС.

Променен от 14-дневен на 7-дневен е срокът по чл. 132, ал. 2 от ЗДДС за регистрация по ЗДДС от страна на лице, което на основание преобразуване на предприятие, прехвърляне на предприятие, извършване на непарична вноска в търговско дружество и др. по чл. 10, ал. 1 от ЗДДС, придобие стоки и услуги от регистрирано лице. В същото време, към съществуващото задължение по чл. 132, ал. 5 от ЗДДС за регистрация на неперсонифицирано дружество, в което участва съдружник, който е регистрирано по този закон лице, с промяна в ал. 6 на чл. 132 от ЗДДС срокът за регистрация се променя на 7-дневен от по-късната от двете дати: датата на създаване на неперсонифицираното дружество или датата на регистриране по ЗДДС на съдружника. Изключение в срока е предвидено единствено за случая, когато след датата на създаване на неперсонифицирано дружество, което не е регистрирано по закона, съдружникът е регистриран по закона до 31.12.2017 г. – тогава заявлението се подава в срок до 31.01.2018 г.

Изменен е срокът по чл. 132а, ал. 2 от ЗДДС за регистрация на наследник на починало физическо лице или физическо лице-едноличен търговец, когато независимата икономическа дейност на починалото лице бъде продължена от лице, което не е регистрирано по този закон и за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Срокът вече е 7-дневен от приемане на наследството по чл. 49 и чл. 51 от Закона за наследството, но не по-късно от 14-о число включително на месеца, следващ 6-ия месец от датата на смъртта на наследодателя.

Отменена е т. 24 от § 1 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС с дефиницията за „инвестиционно злато”, като съдържанието на т. 24 от § 1 от ДР на ЗДДС е възпроизведено като дефиниция за „инвестиционно злато” в новия чл. 160а от ЗДДС със следното допълнение, според което инвестиционно злато са и:

– златни монети, които не са включени в заповедта по чл. 175, ал. 5, но са включени в Списъка на златни монети, които отговарят на критериите, установени в член 344, параграф 1, точка 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно Общата система на данъка върху добавената стойност (специална схема за инвестиционно злато), публикуван до 1 декември на годината в серия „С” на „Официален вестник” на Европейския съюз, валиден за календарната година, следваща годината на публикуване; за инвестиционно злато се считат и всички емисии на монети, включени в този списък за годината, за която се отнася списъкът;

– златни монети, които не са включени в Списъка по-горе или в заповедта по чл. 175, ал. 5 от ЗДДС, но за които с документ, издаден от управителя на Българската народна банка (БНБ), е удостоверено, че са налице едновременно условията по т. 2 за инвестиционно злато. БНБ издава удостоверението след предоставяне на информация за монетите от страна на заявителя.

Създадена е нова ал. 5 към чл. 175 от ЗДДС, съгласно която нова алинея Министърът на финансите съвместно с управителя на БНБ определя със заповед списъка на златните монети, които се търгуват на територията на Република България и представляват инвестиционно злато. Заповедта се публикува на официалната интернет страница на Министерството на финансите и на БНБ. До издаването на заповедта по чл. 175, ал. 5 от ЗДДС се прилага заповедта по отменената т. 24 от § 1 на ДР на ЗДДС.

Отменени са разпоредбите на чл. 176а и чл. 176б от ЗДДС, оправомощаващи органа по приходите да откаже регистрация на лице, което не е предоставило в указания срок обезпечение при неуредени задължения за ДДС в размер на 5 000.00 лева, да прекрати регистрацията на лице, регистрирано по реда на чл. 132 от ЗДДС и непредоставило в указания срок обезпечението от страна на лице с неуредени задължения за ДДС в размер на 5 000.00 лева, както и да изисква обезпечение с определен размер и доказателства за извършването му.

Предоставеното до 31.12.2017 г. по реда на отменените чл. 176а и чл. 176б обезпечение се усвоява по реда за принудително изпълнение по ДОПК, при наличие на неуредени задължения на лицето за ДДС, глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения на закона. Обезпечението или остатъкът от него след усвояването се освобождава от компетентния орган по приходите в 30-дневен срок от постъпване на искане от данъчно задълженото лице в случаите , когато в същия срок не е възложена ревизия.

Внесено е изменение в чл. 176в, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, като редакцията е, че всяко данъчно задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната ТД на НАП за приходите, когато за текущия данъчен период общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива надвиши 25 000.00 лева.

Запазва се задължението за данъчно-задължените лица да предоставят обезпечението по-горе и когато получат течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, но вече е прецизирано изискването за стойността от 25 000.00 лева на доставките, като е пояснено, че общата стойност на данъчните основи следва е над 25 000.00 лева.

Изменена е ал. 7 на чл. 176в от ЗДДС, като към условията за освобождаване на обезпечението е добавено изискването лицето да няма глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по ЗДДС.

Създадени са нови ал. 13, ал. 14 и ал. 15 на чл. 176в от ЗДДС. Съгласно новата ал. 13 „Регистриран земеделски производител, който извършва зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, или бюджетна организация, когато осъществяват вътреобщностно придобиване на течни горива или получават течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, предназначени за собствено потребление, се освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение.” Според новата ал. 14 на чл. 176в от ЗДДС, „Лице, различно от лицата по ал. 13, осъществило вътреобщностно придобиване на течни горива или получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, които са предназначени за собствено потребление, се освобождава от задължението за предоставяне на обезпечение, в случай че е вписано в регистъра по ал. 15.” А в новата ал. 15 на чл. 176в от ЗДДС се предвижда, че НАП създава и поддържа публичен електронен регистър за лицата по ал. 14 по-горе.

Обезпечение, предоставено от данъчно задължено лице, за което е отпаднало задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 176в, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и за което не е налице задължение за предоставяне на обезпечение на друго основание, се усвоява по реда за принудително изпълнение, предвиден в ДОПК, при наличие на неуредени задължения на лицето за данък върху добавената стойност, глоби или имуществени санкции във връзка с нарушения по закона. Обезпечението по-горе или остатъкът от него след усвояването се освобождава от компетентния орган по приходите в 30-дневен срок от постъпване на искане от данъчно задълженото лице в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. При освобождаване на обезпечението компетентният орган по приходите заличава данъчно задълженото лице от регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС в деня на освобождаването.

До създаване на публичния електронен регистър по чл. 176в, ал. 15 от ЗДДС освобождаването от задължение за предоставяне на обезпечение от лицата по чл. 176в, ал. 14 от ЗДДС се извършва чрез подаване на декларация в компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок преди датата на възникване на данъчното събитие при вътреобщностно придобиване на течни горива или датата на освобождаване на течни горива за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, които са предназначени за собствено потребление.

Към чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е създадена нова т. 4, като по този начин към лицата, по отношение на които следва да се прилага административната мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, са добавени и лицата, използващи електронни системи с фискална памет, които системи:

– не са от одобрен тип;

– са модифицирани чрез прибавяне или премахване на отделни компоненти, без предварително да е уведомена НАП;

– имат нарушени или липсващи пломби;

– позволяват режим на работа при прекъсване на връзка/връзки и/или комуникация/комуникации между отделните модули не по установения с наредбата по чл. 118, ал. 4 от ЗДДС ред.

Допълнен е редът за налагането на мярката с изменението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Запазва се досегашното първо предложение първо, според което: „При прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице”. Променя се изречение второ и се добавят изречение трето и четвърто, при което тези три изречения с промените и добавките придобиват следната редакция: „Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде запечатан. Националната агенция за приходите оповестява на своята интернет страница списъци на подлежащите на запечатване търговски обекти и тяхното местонахождение. Счита се, че лицето знае, когато на обекта е поставено трайно закрепено съобщение за запечатването и/или информацията за подлежащия на запечатване търговски обект и неговото местонахождение е оповестена на интернет страницата на приходната администрация”.

Създава се нов чл. 191а от ЗДДС, съдържащ нов вид нарушение и санкции за нарушителя. Съгласно новата разпоредба: „Който извършва сервизно обслужване, въвеждане в експлоатация, регистрация на ФУ/ИАСУТД или демонтаж на фискална памет не по установения за това ред, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. Същото наказание се налага на лице, което наруши целостта на пломбите на електронна система с фискална памет не по установения за това ред.” При повторно нарушение се предвижда глоба „в размер от 2000 до 10 000 лв.”

Изменя се чл. 192, т. 3 от ЗДДС, като при установяване на нарушения по чл. 185 от ЗДДС, извършени от производители, вносители или лица, извършващи сервизно обслужване на фискални устройства, председателят на Българския институт по метрология или оправомощено от него лице „отнема разрешението на лицето, извършващо сервизно обслужване.”

В т. 45 от ДР на ЗДДС в дефиницията за „настаняване” отпада уточнението към общата туристическа услуга да е такава „от туроператор към пътуващо лице.”

В т. 83, б. „б” от ДР на ЗДДС в дефиницията за „Дълготрайни активи” думите „със стойност” са заменени със „с данъчна основа”. В резултат на прецизирането на дефиницията към дълготрайните активи се причисляват и тези стопански активи, „които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане с данъчна основа при придобиване, производство или внос, равна на или по-голяма от 5000 лв.”

Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху промените в ЗДДС. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко”.