- IVLawFirm - https://ivlawfirm.com -

Разпореждане с имот на непълнолетно/малолетно дете, което живее в чужбина

Съгласно Семейния Кодекс, действията на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допускат с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.

Производството по издаване на разрешение от районния съд за разпореждане с имущество на дете (малолетно или непълнолетно) започва по молба, подадена или от непълнолетното дете, с одобрение от неговия родител/попечител или от законния представител на малолетното дете – негов родител или настойник. В случай, че детето е непълнолетно (тоест навършило е 14 години, но не е навършило 18), молбата следва да бъде подписана, както от детето, така и от неговия родител/попечител.

При разпореждане с имот, собственост на непълнолетно/малолетно дете, което живее в чужбина, се поставя въпросът за международната компетентност на съда, който следва да разгледа молбата и да издаде акт, с който разрешава извършването на разпоредителното действие.

Пример: Родители (български граждани, които живеят в Германия) желаят да прехвърлят на своите две деца (също български граждани, които от години живеят с родителите си в Германия) собствеността върху притежавания от тях недвижим имот, намиращ се в България, като в същото време си запазят правото на ползване на имота. Доколкото учредяването на право на ползване (от децата в полза на техните родители) представлява действие на разпореждане, то за извършването му е необходимо да бъде издадено разрешение от компетентния съд. 

Тъй като в посочения пример и двете държави – тази по обичайно местопребиваване[1] [1] на децата (Германия) и тази по местонахождение на имота (България), са държави-членки на Европейския съюз, то при определяне на компетентния съд следва да прилагаме Регламентите, които формират част от вторичното право на Европейския съюз (ЕС).

Въпросите, свързани с управлението, запазването и разпореждането с имуществото на детето са част от родителската отговорност, поради което при преценка кой съд е компетентен да издаде акт, с който да бъде разрешено разпореждане с имот на детето, приложим е Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 („Регламент (ЕО) № 2201/2003 г.“)[2] [2].

За целите на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., терминът „родителска отговорност“ означава всички права и задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект.

Също така, в т. 9 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., изрично е посочено, че:

„По отношение на имуществото на дете, настоящият регламент следва да се прилага само по отношение на мерките за закрила на детето, т.е. i) определянето и функционирането на лице или орган, които да отговаря за имуществото на детето, неговото представителство или подпомагане, и ii) управлението, запазването и разпореждането с имуществото на детето. В този контекст, настоящият регламент трябва, например, да се прилага в случаите, когато родителите спорят за управлението на имуществото на детето. Мерките, които се отнасят до имуществото на детето, които не засягат закрилата на детето, трябва да продължат да се регламентират от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по граждански и търговски дела.“

Съгласно Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., общата компетентност при дела, свързани с родителската отговорност, се базира на обичайното местопребиваване на детето, защото се счита, че детето се намира в най-голяма близост със съда от държавата, където е неговото обичайно местопребиваване. Следователно, ако следваме това правило, то в посочения пример компетентен да издаде акт, с който да разреши разпореждане с имот на децата, е германския съд.

Въпреки това, Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. предвижда т.н. пророгация на компетентност, при която може да има избор на съд при дела за родителска отговорност. Една от хипотезите на пророгация предвижда възможността съдът, който е сезиран, да приеме делото за разглеждане, дори и детето да има обичайно местопребиваване в друга държава, ако е налице особена връзка на детето с държавата – членка, на територията на която се намира сезираният съд. Тази възможност е налице  особено в случай, че детето е гражданин на тази държава-членка.

Съгласно Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., се счита, че детето има особена връзка с държава-членка, ако тази държава-членка

„представлява мястото, определящо гражданството на детето“, както и когато тя „представлява мястото, където се намира имуществото на детето и делото засяга мерките за закрила на детето, свързани с управляването, съхраняването или разпореждането с това имущество.“

Следователно, в нашия пример, на основание на посочената „особена връзка с държавата членка“, българският съд ще бъде компетентен да издаде необходимото разрешение за разпореждане с имот, намиращ се на територията на Република България, който имот е собственост на дете с обичайно местопребиваване в друга държава-членка,

В подкрепа на този извод, следва да се посочи и предвиденото в т. 16 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г., която гласи, че:

„Настоящият регламент не трябва да възпира съдилищата в държавите-членки да налагат временни, включително защитни мерки, в неотложни случаи, по отношение на лицата или имуществото, намиращо се в тази държава.“


[1] [3] Обичайното местопребиваване е фактическо състояние, при което е необходимо да има някаква трайност под формата на определена степен на интеграция в дадена социална или семейна среда (Решение по дело C – 523/2007 г. на Съда на Европейския съюз) [4]. Това трябва да бъде постоянен и обичаен център на интереси на детето

[2] [5] Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. се прилага от 1 март 2005 г. (в България след 1 януари 2007 г.) и има действие по отношение на всички държави – членки без Дания.

Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания при извършване на действия на разпореждане с имущество на непълнолетно/малолетно дете, което живее в чужбина. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”