С Решение № 3 (Решението) на Конституционния съд („КС“) беше дадено тълкуване на Конституцията на Република България относно действието на решенията на КС, с които се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства. Това Решение има огромно значение по отношение на редица дела, водени за защита на интересите на производители на енергия от възобновяеми източници във връзка с такси за производство на електрическа енергия, събирани в периода 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г.
Казусът
В Държавен вестник, брой 109 от 2013 г. бяха публикувани новосъздадените §6, т. 2 и 3 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет („ЗДБ“), с които се създават чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 и член 35в, ал. 1, 2 и 3 в Закона за енергията от възобновяеми източници („ЗЕВИ”). С посочените разпоредби е въведена такса за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия в размер на 20%. Тези разпоредби са обявени за противоконституционни с Решение № 13 от 31.07.2014 г. на КС. Събраните такси през периода на действие на обявения за противоконституционен закон не бяха възстановени, което доведе до завеждане на редица дела срещу Република България за вреди, причинени от непозволено увреждане, изразяващо се в приемане на противоконституционен закон и неуреждане на последиците след неговото прогласяване за такъв.
Горният казус доведе до нуждата от тълкуване на член 151, ал. 2, изр. трето от КРБ въз основа на което КС следваше да отговори на следния въпрос:
„Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2 изр. трето от Конституцията на Република България?“
Решението
С Решението КС приема, че докато той не обяви един закон за противоконституционен, се презумира, че той е в съответствие с Конституцията и валидно регулира обществените отношения, за чието уреждане е създаден. Неприлагането на противоконституционния закон само занапред брани правната сигурност и доверяването на адресатите на закона, че той е съобразен с Конституцията.
Ефектът от решенията на КС не се разпростира върху вече уредените по окончателен начин, от обявения за противоконституционен закон, правоотношения. То не въздейства пряко върху тези правоотношения. Но тези решения пораждат задължение за законодателя да уреди последиците от прилагането на обявения за противоконституционен закон. До произнасянето на Народното събрание в тази насока, при наличие на правен спор, съдилищата го решават като прилагат пряко Конституцията и принципите на правото. Последното е приложимо и за нормативните закони с еднократно действие, което вече е изчерпано преди влизането в сила на решението на Конституционния съд.
Независимо от горното, при контрола за конституционност на законите, предназначението на конституционното правосъдие да гарантира върховенството на Конституцията може да се постигне в пълнота, ако правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен акт, до влизане на решението на Конституционния съд в сила, бъдат уредени от органа, постановил акта, и то съобразно мотивите на Конституционния съд. За да се осъществи смисълът и да се постигне предназначението на контрола за конституционност – да гарантира върховенството на Конституцията – Решението на Конституционния съд спрямо вече уредените от обявения за противоконституционен закон правоотношения, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, обвързва Народното събрание да уреди възникналите от прилагането му правни последици.
Самата Конституция съдържа механизъм, чрез който да се постигне нужното равновесие между повелята за правна сигурност и правната справедливост. От конституционния принцип на правовата държава произтича задължението на органа, предвидено в чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд. То се свързва и с чл. 7 от Конституцията, предвиждащ отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, което неминуемо обхваща и отговорността на органа, издал противоконституционния акт. Уреждането на правните последици от прилагането на противоконституционния акт до обявяването му за такъв не е в правомощията на КС, но неговото решение задължава органа, постановил акта, да изпълни конституционното си задължение. Последното е и смисълът на контрола на КС като елемент от цялостния конституционен механизъм за балансиране на властите. Мерките, които органът следва да приеме, за да уреди правните последици от прилагането на акта до влизане на решението на КС в сила, са иманентна част от процеса на осигуряване на върховенството на Конституцията.
В заключение, съгласно правилото на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, решенията на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, действат занапред. Спрямо заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения противоконституционният закон не се прилага. Народното събрание следва да уреди правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон.