На 24 октомври 2013 г. Съдът на Европейския съюз (наричан по-долу „СЕС”) постанови решение по дело C-431/12 с предмет преюдициално запитване, отправено от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Румъния), в рамките на производство по дело между Agenţia Naţională de Administrare Fiscală (наричана по-долу „Агенцията”) от една страна и SC Rafinăria Steaua Română SA (наричано по-долу „Стеауа”) от друга.
Фактите по делото са следните:
Декларациите по ДДС на Стеауа за декември 2007 г. и януари 2008 г. показват резултат – данък за възстановянане в размер на 3 697 738 румънски леи (RON), чието възстановяване е одобрено от Агенцията след извършване на данъчна ревизия.
В резултат на същата данъчна ревизия Агенцията съставя на Стеауа ревизионен акт с две данъчни задължения на стойност съответно 19 002 767 RON, представляващи ДДС, и 5 374 404 RON, представляващи лихви за забава. На основание въпросния ревизионен акт Агенцията издава два акта за възстановяване на надвзетия ДДС чрез прихващане, като по този начин двете данъчни задължения се погасяват.
Стеауа обжалва първо по административен, а впоследствие и по съдебен ред ревизионния акт, като в крайна сметка Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Румъния) го отменя и задължава Агенцията да възстанови на Стеауа сумата от 3 697 738 RON, поискана като главница.
Като се позовава на неправомерността на актовете за прихващане и на късното възстановяване на неправомерно прихванатия ДДС, Стеауа иска от Агенцията да му заплати и лихвите върху посочената сума, считано от датата на изтичане на законоустановения срок от 45 дни за постановяването на решение във връзка с декларациите за ДДС до датата на действителното връщане на посочената сума. Според него лихвите възлизат на 1 793 972 RON. След като с решение на Агенцията от 30 септември 2010 г. това искане е отхвърлено, със съдебно решение от 14 февруари 2011 г. Curtea de Apel Bucureşti отменя последното решение и осъжда Агенцията да изплати на Стеауа сумата от 1 793 972 RON, представляваща законна лихва до 27 юли 2009 г.
Агенцията обжалва това съдебно решение пред Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Румъния), като счита, че лихвата за забава не следва да се дължи за периода, в който са били в сила актовете за прихващане.
Стеауа от своя страна се позовава на Решение от 12 май 2011 г. по дело Енел Марица Изток 3 (C-107/10), като посочва, че в това решение СЕС изрично тълкува и прилага принципа на неутралност на ДДС по отношение на правото на лицата да получават лихва при забавено възстановяване на надвзетия ДДС.
При тези обстоятелства и с цел изясняване на прилагането на правото на Европейския съюз, Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Румъния) решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване към СЕС със следния въпрос:
Допустимо ли е данъчнозадължено лице, което е поискало възстановяване на платения по получени доставки ДДС, надвишаващ дължимия от него като лице платец ДДС, да получи от данъчната администрация на държава членка лихва за забава върху сумата, възстановена със закъснение от администрацията, за периода, в който са били в сила административни актове, които изключват възстановяването и които впоследствие са отменени със съдебно решение?
За да даде отговор на поставения въпрос, СЕС намира за необходимо на първо място да припомни част от съдебната си практика (горепосоченото Решение по дело Енел Марица Изток 3) относно принципите на общата за Европейския съюз система на ДДС. СЕС посочва, че макар правото на възстановяване на надвзетия ДДС принципно да попада в процесуалната автономия на държавите членки, тази автономия се ограничава от принципите на равностойност и ефективност. СЕС отбелязва още, че правото на данъчнозадължените лица да приспадат от ДДС, на който са лица платци, заплатения вече ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на общата система на ДДС и не може по принцип да бъде ограничавано. Именно в този контекст, СЕС счита, че редът и условията за възстановяване на надвзетия ДДС не могат да накърняват принципа на неутралитет на данъчната система на ДДС и възстановяването следва да се направи в разумен срок.
Предвид горното, СЕС приема, че Директивата за ДДС не допуска данъчнозадължено лице, което е поискало възстановяване на ДДС да не може да получи от данъчната администрация на държава членка лихва за забава върху сумата, възстановена със закъснение от нея, за периода, в който са били в сила административни актове, които изключват възстановяването и които впоследствие са отменени със съдебно решение. В този смисъл решението се явява логично продължение на Решението по дело Енел Марица Изток 3.
Съдът отбелязва, че от гледна точка на данъчнозадълженото лице е без значение дали възстановяването е забавено поради административна обработка на искането, която е завършила след изтичането на срока или поради наличието на неправомерни и впоследствие отменени административни актове.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични практики на съда на Европейския съюз. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко”.