Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ):
„Решенията и заповедите за одобряване на устройствените планове по този закон влизат в сила:
- от датата на одобряването, когато не подлежат на обжалване;
- след изтичането на срока за обжалване, ако не са били обжалвани;
- от датата на потвърждаването им от съда.“
Следователно, след влизане в сила на заповедта за одобрение на ПУП, този индивидуален административен акт се стабилизира и срещу него не могат да бъдат подавани жалби от заинтересованите лица по реда на чл. 215 от ЗУТ.
Въпреки това, този административен акт може да бъде атакуван като нищожен неограничено във времето. Най-общо основаниe за нищожност на акта може да бъде: липсата на компетентност, включително при случаите на делегирана компетентност; неспазване на установената форма; нарушение на производствените правила, когато неспазването на процедурата води до липса на валидно волеизявление; несъответствие с материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закон.
Друг случай, при който влязъл в сила административен акт може да бъде предмет на контрол, с определени изключения, е т.н. инцидентният съдебен контрол по чл. 17 Граждански процесуален кодекс („ГПК“).
Този вид контрол не представлява същинско ревизиране на влезлия в сила административен акт, тъй като гражданският съд се произнася по този въпрос инцидентно, тоест само в мотивите на решението с цел решаване на основания спор по делото.
Особеностите при тази проверка са следните:
- Гражданският съд поначало може инцидентно да проверява единствено дали административният акт е валиден, тоест дали не е налице някое от основанията за неговата нищожност. По отношение на законосъобразността, гражданският съд има компетентност единствено, в случай, че актът се противопоставя на страна, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.
- Такъв инцидентен контрол е възможен единствено, когато актът не е бил предмет на пряк контрол от административен съд, в който случай решението на административния съд се ползва с т.н. сила на пресъдено нещо и гражданският съд е обвързан от него.
- Решението на административния съд, постановено в производство по пряк съдебен контрол, е задължително за държавата и органите й, стопанисващи горите и земите от Държавен горски фонд („ДГФ“), както и земеделските земи, включени в Държавен поземлен фонд („ДПФ“).
- В случай, че административният акт е влязъл в сила, поради това, че не е бил обжалван и по отношение на него не е извършван пряк контрол, то гражданският съд може да установи дали административният акт е нищожен или не. Ако съдът прецени, че актът е нищожен, той ще реши главния спор, предмет на делото, като игнорира административния акт, който като нищожен не е породил правни последици.
- По отношение на инцидентният контрол във връзка със законосъобразността на административният акт, следва да се има предвид, че тази възможност е изключение от общото правило, че поначало гражданският съд не може инцидентно да се произнася по законосъобразността на акта. Това е допустимо единствено, когато актът се противопоставя на страна, която не е била участник в административното производство по издаване и обжалване на акта. Инцидентен контрол за законосъобразност на акта, обаче, не може да има, когато административен съд е извършил пряк контрол по отношение на акта и с решение е отменил или изменил акта. Това се дължи на обстоятелството, че съгласно чл. 177, ал.1, изр. второ от Административнопроцесуален Кодекс („АПК“), такова решение има действие спрямо всички. Ако с решението си административният съд потвърждава акта, то това негово решение се ползва със сила на пресъдено нещо само между страните, участвали в административното производство, поради което гражданският съд може да извърши косвен съдебен контрол върху акта по отношение на неговата законосъобразност, в случай, че този акт се противопоставя на страна, която не е участвала в административното производство.
Изводи
- Заповедта за одобрение на ПУП, като индивидуален административен акт, може да бъде обжалвана, неограничено във времето, като нищожна пред административен съд, дори и да е влязла в сила;
- Гражданският съд може да извърши косвен съдебен контрол по отношение на валидността (нищожността) на административния акт, когато този въпрос е преюдициален (от значение) за решаване на главния спор по гражданското дело;
- Косвен съдебен контрол по отношение на валидността на административния акт е недопустим, когато този акт е бил предмет на пряк контрол от административен съд.
- Когато пред административен съд има висящо дело с предмет пряк контрол върху административния акт, то гражданският съд следва да спре делото пред себе си и да изчака резултата от административното дело;
- Гражданският съд може инцидентно да провери законосъобразността на административния акт единствено, когато този акт се противопоставя на страна по гражданското дело, която не е била участник в производството по издаване и обжалване на акта;
- Когато административният акт е бил предмет на пряк контрол и административният съд се е произнесъл с решение, с което отменя или изменя акта, това решение има действие спрямо всички, поради което гражданският съд не може да извърши косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността и валидността на акта, дори и страна по делото да е лице, което не участвало в производството по издаване и обжалване на акта.