- IVLawFirm - https://ivlawfirm.com -

Съдебен контрол на влязъл в сила Подробен устройствен план (ПУП)

Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ):

„Решенията и заповедите за одобряване на устройствените планове по този закон влизат в сила:

  1. от датата на одобряването, когато не подлежат на обжалване;
  2. след изтичането на срока за обжалване, ако не са били обжалвани;
  3. от датата на потвърждаването им от съда.“

Следователно, след влизане в сила на заповедта за одобрение на ПУП, този индивидуален административен акт се стабилизира и срещу него не могат да бъдат подавани жалби от заинтересованите лица по реда на чл. 215 от ЗУТ.

Въпреки това, този административен акт може да бъде атакуван като нищожен неограничено във времето. Най-общо основаниe за нищожност на акта може да бъде: липсата на компетентност, включително при случаите на делегирана компетентност; неспазване на установената форма; нарушение на производствените правила, когато неспазването на процедурата води до липса на валидно волеизявление; несъответствие с материално правните разпоредби и несъответствие с целта на закон.

Друг случай, при който влязъл в сила административен акт може да бъде предмет на контрол, с определени изключения, е т.н. инцидентният съдебен контрол по чл. 17 Граждански процесуален кодекс („ГПК“).

Този вид контрол не представлява същинско ревизиране на влезлия в сила административен акт, тъй като гражданският съд се произнася по този въпрос инцидентно, тоест само в мотивите на решението с цел решаване на основания спор по делото.

Особеностите при тази проверка са следните:

Изводи

  1. Заповедта за одобрение на ПУП, като индивидуален административен акт, може да бъде обжалвана, неограничено във времето, като нищожна пред административен съд, дори и да е влязла в сила;
  2. Гражданският съд може да извърши косвен съдебен контрол по отношение на валидността (нищожността) на административния акт, когато този въпрос е преюдициален (от значение) за решаване на главния спор по гражданското дело;
  3. Косвен съдебен контрол по отношение на валидността на административния акт е недопустим, когато този акт е бил предмет на пряк контрол от административен съд.
  4. Когато пред административен съд има висящо дело с предмет пряк контрол върху административния акт, то гражданският съд следва да спре делото пред себе си и да изчака резултата от административното дело;
  5. Гражданският съд може инцидентно да провери законосъобразността на административния акт единствено, когато този акт се противопоставя на страна по гражданското дело, която не е била участник в производството по издаване и обжалване на акта;
  6. Когато административният акт е бил предмет на пряк контрол и административният съд се е произнесъл с решение, с което отменя или изменя акта, това решение има действие спрямо всички, поради което гражданският съд не може да извърши косвен съдебен контрол по отношение законосъобразността и валидността на акта, дори и страна по делото да е лице, което не участвало в производството по издаване и обжалване на акта.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.