Настояващата статия има за цел да разгледа една специфична хипотеза на възникване на сервитути в полза на енергийни предприятия по смисъла на Закона за енергетиката („ЗЕ“) върху земи от държавния поземлен фонд.
Става въпрос за учредяване на сервитути на основание чл. 64, ал. 11 ЗЕ във връзка с чл. чл. 64, ал. 2 – 10 ЗЕ. Сервитутите възникват по силата на ЗЕ независимо от собствеността или вида на територията, която засяга обекта, с изключение на земи, които попадат в държавен или общински горски фонд.
1. Фактически състав на възникване
Влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и
Изплащане или внасяне на еднократно обезщетение по реда на чл. 64, ал. 6 ЗЕ на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.
На практика това са двете условия, за да се счита възникнал сервитута.
Става въпрос за специфични случаи на възникване на принудителни сервитути по силата на закона. За да бъде защитен максимално обществения интерес от развиване на енергийните предприятия, ЗЕ има приоритет пред Закона за държавната собственост („ЗДС“), Закона за собствеността и ползването на земеделските земи („ЗСПЗЗ“) и Правилника за прилагането му („ППЗСПЗЗ“). В подкрепа на последното е и фактът, че ЗЕ изрично е изключил от приложното си поле земи, които попадат в държавен или общински горски фонд, но не го е направил за земите от държавния и общински поземлен фонд.
2. ПУП и плащане на обезщетение
И двата елемента от фактическият състав на възникване на сервитутите по чл. 64 ЗЕ се регулират от разпоредбите на Закона за устройство на територията („ЗУТ“). В административното производство по чл. 210 и 211 ЗУТ страни са държавата в лицето на Министерството на земеделието и храните („МЗХ“), което упражнява правата на собственост по силата на ЗСПЗЗ и е собственик на обслужващите имоти и дружеството собственик на енергийния обект.
2.1 Прилагане на специални по отношение на ЗЕ закони
Възникването на сервитутите се предвижда от чл. 64, ал.11 ЗЕ и касае и земеделски земи от държавния поземлен фонд.
Специални закони се прилагат по отношение на методите за определяне на стойността на обезщетението за така възникващия сервитут. Този ред е указан в Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи (Загл. изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 12.09.2006 г.) („Наредбата“).
Цените по Наредбата са база за определяне на цени на земеделски земи – чл. 5а от Наредбата.
Наредбата предвижда в чл. 7б прилагане на т.н. нормативен или административен метод на оценка. Във всички случаи обаче след определяне на тази базова цена съгласно разпоредбата, за точно определяне на цена сервитута следва да се наложат определени коефициенти, които да отчитат ограниченията/фактите, посочени в чл. 65 ЗЕ. Не на последно място, не следва сервитутите, като вид ограничени вещни права да имат стойност равна на пълния обем на цена на правото на собственост.
Доколкото Наредбата не предвижда специални указания в тази посока, отново следва да се приложи общият в този смисъл ЗЕ. Също така следва да се вземе предвид, че ЗЕ допуска обслужващия имот да продължи да се ползва при спазване на съответните технически и други изисквания съгласно чл. 64, ал. 3, т. 2 края.
2.2 Влизане в сила на оценките
Изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения за сервитутите, възникнали по силата на чл. 64 ЗЕ се извършват от комисия, назначена от кмета на общината.
Решението на комисията се съобщава на страните по реда на Административнопроцесуалния кодекс („АПК“). Те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ.
Оценките влизат в сила след като изтече срокът за обжалване, предвиден в АПК, а именно 14-дневен срок от съобщаването им или след влизане в сила на решението на Административния съд, в случай, че решението е обжалвано. Държавата, при упражняване на правата си на собственик, е равнопоставен субект в административния процес с гражданите и юридическите лица. АПК не предвижда специални правила или изключения за държавата в процедурите по обжалване на индивидуални административни актове, каквото е решението за приемане на оценката/ите.
2.3 Плащане на обезщетението
За имоти – държавна собственост, дължимото обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 се заплаща по сметка на съответната областна администрация. След плащането, за сервитутните права, възникнали върху имот – държавна собственост, областният управител уведомява ръководителя на ведомството, което управлява имота, в 7-дневен срок от заплащане на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2. ЗЕ.
2.4 Подписване на договор с МЗХ
С оглед изпълнение на изискването на чл. 47, ал. 21 от ППЗСПЗЗ за имоти от държавния поземлен фонд (ДПФ), след влизане в сила на ПУП-ПП за сервитутите по-горе следва да се издаде заповед от МЗХ и сключи на договор за учредяване на сервитут.
3. Вписване в кадастъра и Имотен регистър
3.1 Вписване
Според член 64а, ал. 1 ЗЕ, на вписване в Имотен регистър подлежи административният акт (заповед/решение) за одобряване на съответния ПУП за изграждане на енергийния обект (ПЗ или ПП). Към него следва да се приложат: а) извадка от графичната част на одобрения ПУП, в която са очертани границите на сервитутните зони на обекта, б) текстовите материали на ПУП-а, съдържащи данни за засегнатите от сервитута имоти и за техните собственици; и в) документите за изплатеното обезщетение. Законът е ясен и по отношение на това, че до приемането на имотен регистър, вписването на законовите сервитути се извършва по персоналните партиди на собствениците на засегнатите имоти (член 64а, ал. 2 ЗЕ) по реда на Правилника за вписванията.“
3.2 Нанасяне в кадастъра
Съгласно константна практика на ВКС линейните инженерни мрежи на електроснабдяването не са обекти на кадастъра по смисъла на член 23 във връзка с §1 т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър („ЗКИР“) и не получават идентификатор. Възникващите сервитути за ползването на изградените съоръжения на техническата инфраструктура обаче подлежат на отбелязване в кадастъра в качеството им на „зони на ограничения върху поземлените имоти „, по смисъла на § 1 т. 20 от ДР на ЗКИР / чл. 2, ал. 2, т. 4, член 32, ал. 1, б. „б“ ЗКИР. Нанасянето следва да се извърши от носителя на сервитутното право.
