Приликите между някои уеб страници в днешно време не са рядкост. Всички сходства обаче не бива да се поставят под общ знаменател. Докато част от тях за резултат от целенасочена имитация на конкурентен сайт, други притежават сходства по необходимост, които не могат да бъдат отстранени без значително да се наруши функционалността на сайта. Къде е разликата между двата случая?
По отношение на точно този проблем се произнесе Върховният Административен Съд (ВАС) в свое решение от началото на годината, с което потвърди решение на Комисията за Защита на Конкуренцията (КЗК). Делото се отнася до две спорещи дружества с дейност в сферата на онлайн резервационните системи за заведения. Твърдяното забранено сходство в крайна сметка не е установено, а приликите в сайтовете им са отдадени на функционалност и по необходимост заради еднаквостта в стопанската дейност. По какъв начин обаче КЗК и ВАС конкретизират забраната за имитация и къде поставят разграничителната линия между позволеното и забраненото сходство?
В по-общ план, забранена имитация според текста на закона може да се осъществи или чрез използвания домейн, или с оглед външния вид на интернет страницата. Тази имитация може да се изрази в идентичност или сходство и трябва да може да доведе до заблуждение у потребителя. Като допълнение, идентичността или сходството следва да може да се установи без помощта на специализирани знания или умения. Това условие е необходимо, тъй като потенциалните посетители и потребители на интернет страниците са неопределен и неограничен кръг и от тях не може да се очаква да разполагат с такива знания и умения. Тоест приликата или идентичността трябва да е установима „с просто око“.
По отношение на външния вид на страницата, КЗК уточнява, че той обхваща нейния дизайн с образни елементи на интерфейса, снимки или друг тип изображения, както и разположение на бутони и текстови материал.
Сходната функционалност, дължаща се, както в този случай на еднаквата стопанска дейност, осъществявана от двете дружества, неизбежно намира отражение в основни елементи на сайта. Например в конкретния спор, подобно сходство би се явявало наличието на полета за попълване на типа заведение, дата и час на желаната резервация, брой хора, както и опции за разделянето на заведенията по категории. Отсъства стремежа към имитация на конкурентен сайт, като тези минималните прилики представляват необходими елементи, присъщи на конкретната сфера на дейност. Ако обаче, да кажем, очертаните по-горе полета за попълване с функционален характер, бяха изобразени в еднаква последователност и с еднакъв дизайн, то резултатът вероятно би било друг.
За разлика от тези елементи, прилика в подбраните изображения на сайта, цялостното им разположение на страницата заедно с бутони и текстови материал (големина, шрифт и т.н.), общите цветови решения, биха попаднали под обхвата на забраната. Това е така, защото съвкупността от разположението на тези елементи и техния външен вид по никакъв начин не представляват необходимо условие за функционирането на конкурентна интернет страница в тази сфера на дейност.
В заключение, сходство, което се дължи на чисто функционалния аспект на даден сайт, не може да се счита за забранена имитация на конкурентен такъв. Единствено елементите, които допринасят за визуалното въздействие и нямат отношение към наличните функции на сайта с оглед предлаганата услуга, трябва да бъдат индивидуализирани от съответния търговец, без да създават заблуда в съзнанието на потребителя за това дали не е попаднал на сайта на конкурент.