При настъпила трудова злополука, пострадалият работник/служител може да насочи претенцията си за обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди към работодателя; към застрахователя по задължителната застраховка „Трудова злополука“ или застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ (когато злополуката е ПТП) или към прекия причинител.
Въпреки това, пострадалият ще може да получи плащане само от едно от посочените отговорни лица, тъй като в противен случай би се стигне до засягане на един от основните принципи в правото, а именно принципът на забрана за неоснователно обогатяване.
На обезщетяване подлежат едни и същи вреди, дори и когато са налице повече от едно отговорни лица и независимо дали те отговарят за свое лично поведение или за такова на трето лице. Поради това, отговорността на всеки един от тях поотделно и общо не следва да надвишава действителния размер на претърпените от деянието вреди.
Работодателят и застрахователят отговарят за чуждо поведение, поради което отговорността им има гаранционно-обезпечителен характер. Следователно, обемът на тази отговорност е ограничен до размера на дължимото обезщетение от страна на прекия причинител. В случай обаче, че е налице уговорена застрахователна сума (лимит на отговорността на застрахователя), то отговорността на последния е в рамките на тази застрахователна сума.
Ако застрахователят е изплатил на пострадалия обезщетение по задължителната застраховка въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда, пострадалият няма да може след това да получи обезщетение от прекия причинител над изплатеното от застрахователя обезщетение. В този случай, увреденото лице може да получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, тоест тези вреди, които не са предмет на споразумението. Тези вреди следва или да са други по вид и/или да са новонастъпили вреди. В случай, че уговорената в споразумението сума е ограничена до лимита на отговорност на застрахователя (застрахователната сума по сключена застраховка), пострадалият също ще може да търси обезщетение за разликата до действително претърпените вреди.
Придържайки се към посочения основен принцип, законодателят е предвидил, че размерът на обезщетението, което работодателят дължи на работника/служителя при настъпила трудова злополука представлява разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Също така обезщетението се намалява с размера на получените суми по сключени договори за застраховане на работниците и служителите. Тази разпоредба визира суми, получени по сключена от работодателя, в полза на работниците/служителите, задължителна застраховка „Трудова злополука“. В случай, че пострадалият е получил обезщетение от застрахователя на прекия причинител по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ (когато злополуката е ПТП), то получената сума също следва да се приспадне от дължимото от работодателя обезщетение.
Когато претенцията, насочена към работодателя е единствено за претърпени неимуществени вреди, полученото обезщетение по общественото осигуряване не следва да се приспада от размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Това се дължи на обстоятелството, че тези обезщетения не са насочени към задоволяване на един и същ интерес, доколкото обезщетението по общественото осигуряване има за цел да обезщети имуществените вреди – пропуснати ползи от загуба на трудовото възнаграждение, а не неимуществените такива.
Поради доброволния и личен характер на застраховката „Живот“ и застраховката „Злополука“ (било то сключени лично от пострадалия или сключени като групова застраховка от работодателя), уговорената сума, която се дължи в случай на настъпване на застрахователното събитие се дължи независимо дали пострадалият е получил обезщетение от работодателя, застрахователя по задължителна застраховка или прекия причинител. Също така, ако пострадалият е получил плащане по такава застраховка преди да му е било заплатено обезщетение за причинените вреди, от което и да е от посочените отговорни лица, получената сума не се приспада от дължимото обезщетение.
Това се дължи на обстоятелството, че застраховката „Живот“ и застраховката „Злополука“ нямат пряко обезщетително действие, тъй като при проявление на застрахователното събитие не се дължи компенсиране на настъпилите вреди в размера, в който са причинени, а единствено плащане на предварително уговорена сума.
Работодателят не се освобождава от отговорността си поради осъждане на някое от другите отговорни лица – застраховател по задължителна застраховка или пряк причинител. Той може да се освободи от отговорност само чрез възражение за плащане, тъй като само плащането погасява вземането на пострадалия. Когато претърпените вреди не са били компенсирани напълно при плащане на обезщетение от застраховател по задължителна застраховка, поради наличие на лимит на отговорност, пострадалият може да търси разликата до пълния размер на претърпените вреди.
Възможности на работодателя след заплащане на обезщетението?
В случай, че работодателят заплати дължимото обезщетение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор (тоест на пострадалия или неговите наследници) срещу прекия причинител, в случай, че има такъв.
В случай, че увреждането е било причинено умишлено от пострадалия, то работодателят не носи отговорност за настъпилите вреди, а ако злополуката е настъпила вследствие на грубата небрежност на увреденото лице, отговорността на работодателя се намалява.
Има случаи, обаче, в които трудовата злополука е настъпила вследствие на действие/бездействие на трето лице, което често е друг работник/служител. Възможна е и ситуация, в която между прекия причинител на вредата и работодателя не съществува трудово правоотношение. И в двата случая работодателят има право на иск срещу прекия причинител на вредите – било то по реда на Кодекса на труда, когато се касае за друг негов работник/служител, или по общия ред на Закона за задълженията и договорите. Тоест, ако работодателят бъде осъден и заплати обезщетение за настъпилите вреди, той от своя страна може да претендира тази сума да му бъде заплатена от прекия причинител.
В съдебната практика се приема, че работодателят не разполага с личен иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Трудова злополука“ за плащане на застрахователно обезщетение. Съгласно Кодекса за застраховането и Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”, уговорената в застрахователния договор сума се дължи в полза на пострадалия (в чиято полза в сключена застраховката) или на неговите наследници – в случай на смърт. Работодателят има задължението да даде на застрахованите работници/служители цялата информация, която е получил от застрахователя по задължителната застраховка и която им е необходима за упражняване на правата им по застрахователния договор.
В случай, че трудовата злополука представлява ПТП и работодателят заплати дължимото обезщетение на увреденото лице, той има право на иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, който е отказал да изплати дължимото се застрахователно обезщетение или го е изплатил в занижени размери.