С новия Закон за защита на търговската тайна („ЗЗТТ“) са въведени в българското законодателство разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/943 относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговска тайна). Целта е да бъде осигурена правна закрила на интелектуалните продукти, търговската и научно-изследователската информация, както и иновационното ноу-хау.
Търговска тайна е всяка търговска информация, ноу-хау и технологична информация, която следва да отговаря кумулативно на три условия:
- да представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;
- да има търговска стойност, поради тайния си характер;
- по отношение на нея да са предприети мерки за запазването й в тайна от лицето, което има контрол върху информацията.
ЗЗТТ разграничава случаите, в които придобиването на търговска тайна е правомерно респективно – неправомерно и установява система от средства за защита срещу неправомерното придобиване, използване и разпространение на такава. Всеки притежател или лице, което упражнява контрол върху търговска тайна, разполага с възможността да предяви иск по реда на Гражданския процесуален кодекс. Освен установяване на нарушението ищецът може да поиска:
- Присъждане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди и пропуснатите ползи;
- Преустановяване или забрана за използването или разкриването на търговската тайна;
- Налагане на забрана върху производството, предлагането, пускането на пазара и/или използването на стоки, които нарушават търговската тайна, или вноса, износа или съхранението на такива стоки, с тези цели;
- Забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които в значителна степен са повлияни благоприятно от търговски тайни, които са неправомерно придобити, използвани и разкрити;
- Унищожаване на цели или на част от документи, вещи, материали, вещества или електронни документи, които съдържат или носят търговската тайна, или когато е целесъобразно – предаването им на ищеца.
Правото на иск се погасява с изтичането на 5 години от извършване на нарушението. Регламентирани са средства за ограничаване на достъпността на делото – при искане на „страните и всяко друго заинтересовано лице, включително свидетели“ съдът може да наложи изчерпателно изброени в ЗЗТТ специални мерки за запазване на поверителността на търговската тайна.
Предвидени са специфични правила за изчисляване на щетите, произтичащи от нарушение на търговската тайна. Съдилищата следва да вземат предвид не само преките вреди и загубата на печалба, но и елементи като печалбата, реализирана от нарушителя, както и неимуществените вреди, причинени на притежателя на търговската тайна.