В практиката на Комисията за защита на конкуренцията („КЗК“) и Върховния административен съд („ВАС“) имитацията се определя като самостоятелен състав на нарушение на конкурентното законодателство, насочено към въвеждане в заблуждение на потребителя относно съществените качества на конкретен продукт. Чрез нелоялното си поведение търговецът цели да се възползва от изградения имидж на конкурент и да извлече облаги от утвърдената му репутация и наложено име. Това нелоялно поведение се характеризира със следните основни белези:
- Умисъл
Според КЗК и ВАС имитацията е всяко умишлено недобросъвестно поведение на определен правен субект, изразяващо се в наподобяване на наименование, текст, визия или функционалност и други качества, определящи отличителност и оригиналност на дадена стока или услуга, с цел заблуда на потребителя относно произхода и качествените характеристики на потребявания от него продукт.
- Формален характер
По своя характер имитацията представлява формално нарушение, тоест, нарушението е налице независимо от това дали в резултат на него някой конкурент е претърпял вреди или не.
- Възможност за заблуда
При все че това е най-спорният елемент от състава на нарушението имитация, КЗК и ВАС са единодушни по отношение на някои от насоките, които компетентният орган трябва да следва при преценката на възможността за въвеждане в заблуждение. Константна е практиката на правораздавателните органи, че при тази преценка трябва да се изхожда от възприятията на средно интелигентния и информиран съвременен потребител. Необходимо е оценката да се извърши към съответния настоящ момент. Преценката за наличие на имитация се прави преимуществено от гледна точка на потребителите, тъй като именно чрез тяхното поведение може да се постигне увреждане интересите на конкурента. Определящо е наличието на близост в елементи, които са характерни и запомнящи се и с които продуктът или производителят се асоциират в съзнанието на потребителя. В тази връзка, трайно се застъпва становището, че не са необходими специални знания, за да бъде извършена преценка дали продуктите на две конкуренти фирми са сходни. Дали външният вид на опаковката и нейните елементи – форма, цвят, изображение, надпис, шрифт, лого и др. може да предизвика объркване зависи от възприятието на обикновения потребител.
Преценката дали е налице имитация се извършва с оглед цялостния визуален ефект, чрез който продуктът се възприема от обикновения потребител. КЗК застъпва виждането, че имитация е налице, когато външният вид на даден продукт е възпроизведен по начин, наподобяващ друг, известен или наложил се в съзнанието на потребителите продукт и това е в състояние да предизвика объркване сред тях или най-малкото да създаде вероятност за това.
Приема се, че наличието на малко и несъществени различия във външния вид на имитиращия артикул само по себе си не изключва отговорността по Закона за защита на конкуренцията, ако в своята съвкупност отделните елементи на опаковката постигат такова сходство с тази на продуктите на утвърдения на пазара конкурент, което създава обективна възможност за въвеждане на потребителите в заблуждение по отношение на стоката или продавача.
В този смисъл, по отношение на имитацията на фирми и марки европейските правораздавателни органи приемат, че при преценката дали е налице вероятност от объркване меродавно е цялостното впечатление, създавано от неин доминиращ белег на марката, а не изолираното действие на отделни нейни елементи.
- Утвърдено реноме
Върховните съдии приемат, че имитацията винаги е насочена към въвеждане в заблуждение на потребителя относно даден конкретен продукт. Поради тази причина, задължително условие, за да е налице имитация на стоки и продукти, е съществуването на определено реноме на имитираната стока, което би могло да донесе незаслужени ползи на недобросъвестния (имитиращия) търговец. Съществуването на утвърдено и наложено име на съответния пазар е необходимо условие и за наличие на неправомерно засягане чрез имитация на интересите на конкурент.
Наличието на изброените елементи се преценява от правораздавателните органи за всеки отделен случай. При все това, в практиката на КЗК се срещат и конюнктурни решения, аргументирани бланкетно чрез позоваване на трайната практика, без да се отчитат спецификите на конкретния спор. Наред с възможността за съдебен контрол на втора инстанция, следва да се има предвид и възможността за защита по Закона за защита на потребителите, Закона за марките и географските означения и Търговския закон. Макар и да са с различен материален обхват, в определени случаи тези форми на защита имат допирни точки в приложното си поле. Именно по отношение на тези им пресечни точки следва да се подчертае, че тези средства за защита не се изключват взаимно и на твърдения нарушител може да бъдат налагани едновременно няколко санкции в различните производства.
