На 11.03.2020 г. председателят на Световната здравна организация („СЗО“) – Тедрос Гебрейсус, обяви разпространението на коронавирус инфекция (COVID-19) за пандемия. Във връзка с това, Парламентът на Република България гласува и прие обявяване на извънредно положение в страната за срок от един месец – от 13 март до 13 април, а Министърът на здравеопазването въведе противоепидемични мерки на територията на Република България до 29 март 2020 г., които са посочени в Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. („Заповед/та“).
Кога е налице непреодолима сила и кога стопанска непоносимост?
Поради въведените забрани и ограничения голяма част от търговците са принудени и ще бъдат принудени да преустановят своята стопанска дейност за периода на обявеното извънредно положение, което ги постави във временна невъзможност да изпълняват задълженията си по вече сключени търговски договори. От своя страна затварянето на границите на голяма част от засегнатите от заразата държави направи невъзможно извършването на доставки на стоки и суровини. Това също рефлектира върху възможността на голяма част от търговците да изпълняват задълженията си по вече сключени договори. В този случай, за да оправдаят своето неизпълнение и да не дължат обезщетения за вреди от неизпълнението или уговорени в договора неустойки, засегнатите търговци следва да се позоват на т.н. непреодолима сила (форсмажорни обстоятелства). Безспорно такава е обявената пандемия и приетите от държавата противоепидемични мерки (повече за възможностите Ви в този случай можете да прочетете в статията ни, посветена на непреодолимата сила “Какво да направите, ако не можете да изпълнявате договорите си поради COVID-19?”).
Важно е да се посочи, че непреодолимата сила ще е приложима единствено по отношение на непаричните задължения на търговеца по вече сключени договори, но не и към паричните такива. Това се дължи на обстоятелството, че съгласно закона длъжникът по паричната престация носи риска от възникване на последващи икономически трудности при набавяне на парични средства за изпълнение на задължението (чл. 81, ал. 2 от ЗЗД). Въпреки това, преустановяването на дейността на търговеца за периода на обявено извънредно положени неминуемо ще засегне неговите приходи, което само по себе си може да направи изпълнението на вече поети парични задължения прекалено обременително. В този случай търговецът би могъл да се позове на стопанска непоносимост.
Когато продължаването на нормалната търговска дейност на търговеца не попада в обхвата на приетите от държавата забрани и ограничения и не е засегната от мерки, взети от други държави (например затварянето на границите) на практика не би съществувала обективна пречка за него да изпълнява задълженията си по сключени търговски сделки. В този случай търговецът не може да се позове на непреодолима сила, тъй като по отношение на неговата дейност не е налице забрана, която да му пречи да реализира приходи от нея. Въпреки това е възможно вследствие на промяна на икономическите условия, поради намалено потребление, търговецът да реализира по-малък приход от дейността си, което от своя страна да прави по-обременително изпълнението на поети вече задължения по търговски сделки. В този случай ще е налице т.н. стопанска непоносимост.
Основната разлика между стопанската непоносимост и непреодолимата сила е дали изпълнението на задължението е обективно възможно или не. При стопанската непоносимост, въпреки настъпилата непредвидена и непредвидима промяна на обстоятелствата, изпълнението е обективно възможно, докато при наличие на непреодолима сила изпълнението е винаги невъзможно било то временно или трайно. Имено поради тази причина, хипотезата на стопанска непоносимост е неприложима при наличие на непреодолима сила.
Кога е налице стопанска непоносимост?
Стопанската непоносимост представлява непредвидена и непредвидима промяна на обстоятелствата, настъпила след сключване на договора и правеща запазването му в неговия първоначален вид и съдържание несъвместимо с повелите за справедливост и добросъвестност в частноправните отношения.
Следователно елементите, които са необходими, за да е налице стопанска непоносимост са следните:
- Сключен договор, който е породил права и задължения за страните по него (например договор за наем);
- Настъпване на определени обстоятелства след сключване на договора, които да са довели до промяна на икономическите условия (например икономическа криза, вследствие на обявената пандемия);
- Изпълнението на задължението да е обективно възможно (например плащане на наема по сключен от търговеца договор за наем);
- Страните да не са могли и да не са били длъжни да предвидят тези обстоятелства при сключване на договора (критерият е информиран човек с нормален стопански опит);
- Прекомерната обременителност на изпълнението за длъжника да е предизвикана именно от това съществено изменение на обстоятелствата;
- Запазването на договора при настъпилите след сключването му обстоятелства да противоречи едновременно на справедливостта и добросъвестността;
- Изпълнението е несправедливо, когато е нарушена еквивалентността при конкретния договор, т.е. когато изпълнението е разорително или прекомерно обременително за страната;
- Нарушаването на еквивалентността следва да е недобросъвестно, в противоречие с общоприетите критерии за честност и почтеност, социално неоправдано[1].
Пример:
Търговец, чиято дейност не попада под обхвата на забраната на Заповедта, има сключен договор за наем на помещение в търговски център (МОЛ). Поради обявената пандемия и затварянето на голяма част от търговските обекти в МОЛ-а, броят на посетителите на МОЛ-а намалява драстично, както и потреблението и търсенето на предлаганите от търговеца стоки. Вследствие на това, търговецът не реализира никакъв приход от дейността си, поради което изпълнението на задължението му за заплащане на първоначално уговорения наем е станало прекомерно обременително и почти разорително за него.
Какви правни възможности предвижда законът при наличие на стопанска непоносимост?
В случай, че една от страните смята, че вследствие на промени в икономическите условия изпълнението на задължението ѝ е станало прекомерно обременително за нея, тя може да подаде искова молба до съда с искане да постанови решение, с което да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти.
В посочения пример, ако търговецът желае да запази действието на договора за наем, с оглед намерението му да продължи дейността си, той може да поиска от съда изменение на договора в частта на уговорения между страните размер на дължимия наем. В този случай съдът ще определи новия справедлив размер.
Кой е компетентен да разгледа иск за стопанска непоносимост при включена в договора арбитражна клауза?
При преценка дали държавният съд или предвидения в договора арбитраж е компетентен да разгледа иск за стопанска непоносимост, следва да се изхожда от конкретното съдържание на арбитражната клауза. В този смисъл, Върховният касационен съд приема, че общата формулировка, че „всички спорове или разногласия, които възникват от или са във връзка с договора ще се разрешават от определен арбитраж“, не е достатъчна, за да се приеме, че арбитражът е компетентен и по отношение на спорове по приспособява на договора към нововъзникнали обстоятелства. За да е налице компетентност на арбитража да се произнесе по този въпрос, е необходимо това изрично да е указано в арбитражната клауза. [2]
Какви са правните ми възможности, ако приложимото към договора право не е българското?
В голяма част от законодателствата на държавите членки на Европейския съюз съществува нормативна уредба на института на стопанската непоносимост – Германия, Франция, Австрия, Холандия и др. Тоест, в случай, че към договора е избрано приложимо право, което съдържа нормативна уредба на стопанската непоносимост, страната би могло да се позове на същата, стига да са налице предвидените в закона предпоставки.
Също така следва да се посочи, че стопанската непоносимост е уредена и в чл.6:111 „Изменение на обстоятелствата“ от Принципите на европейското договорно право (Principles of European Contract Law, PECL). Основната идея е правилата на PECL да се прилагат като общи правила на договорното право в целия ЕС за случаите, в които националното право на държава-членка не съдържа разпоредба по даден въпрос или дава незадоволително разрешение (чл. 1:101, ал. 1 и 4 от PECL). На следващо място подобна уредба съществува и в чл. 6.2.2. от Принципите на международните търговски договори (Principles of International Commercial Contracts, PICC). За да бъдат приложими обаче правилата на посочените частни кодификации, следва страните да са ги избрали като приложимо право по сключения между тях договор в рамките на свободата на договаряне.
По-различен е подходът, в случай, че съгласно договора приложимо право е английското. В този случай, е необходимо страните да са включили изрично в договора си т.н. MAC (material adverse change) клауза. MAC клаузата дава възможност за прекратяване или изменение на договора при съществени неблагоприятни промени, които рефлектират върху стойността на изпълнението. Най-често подобна клауза се среща в сделки по придобивания и сливания (M&A), продажба на стоки, финансови или други търговски сделки.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични особености на стопанската непоносимост. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”
[1] Решение от 17.07.2009 г. по ВАД № 91 от 2009 г. на АС при БТПП
[2] Решение № 189/09.11.2017 г., постановено от I състав на ТК на Върховния касационен съд по т.д. № 1675/2017 г.
