Все по-голяма популярност през годините доби работата като фрийлансър. Как точно този вид работа е уредена в България и какво е необходимо да направите, за да почнете да работите като фрийлансър ще обясним по-долу. В началото има редица бюрократични стъпки, които следва да преминете, за да упражнявате дейността законосъобразно.
Какво е свободна професия (фрийлансър/ freelancer)?
За да упражнявате свободна професия, трябва да отговаряте на следните условия кумулативно:
- осъществявате професионална дейност за своя сметка;
- не сте регистрирани като еднолично търговци;
- сте самоосигуряващи се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Такива лица са например, одитори, експерти към съда и прокуратурата, лицензирани оценители, медицински специалисти, преводачи, инженери, архитекти, дейци на културата, образованието, науката и изкуството, технически ръководители, адвокати и др.
За да можете да упражнявате свободна професия, е необходимо да се регистрирате като такова. Регистрацията преминава през няколко етапа.
Регистрация в Регистър БУЛСТАТ
В 7 дневен срок от започването на дейността е необходимо да се регистрирате в Регистър БУЛСТАТ. Това се извършва в Агенцията по вписванията и можете да го направите лично или чрез упълномощен представител.
Необходимите документи са следните:
- лична карта;
- заявление [1] за регистрация на лице, упражняващо свободна професия;
- документи, доказващи необходимата квалификация за извършване на дейността (диплома, сертификат и др.);
- декларация за истинността на заявените обстоятелства;
- документ за платена държавна такса в размер на 10 лв.
След успешна регистрация получавате единен идентификационен код (ЕИК), който съвпада с Вашето ЕГН.
Регистрация в НАП
Регистрацията в НАП става след регистрацията в БУЛСТАТ. В същия 7-дневен срок сте длъжни да се регистрирате като самоосигуряващо се лице в компетентната териториална дирекция на НАП. Подаването на документите може да се извърши на място, с електронен подпис на страницата на НАП или с ПИК, издаван безплатно от НАП.
Необходимите документи са следните:
- лична карта;
- документ за регистрация в регистър БУЛСТАТ;
- декларация [2] за регистрация на самоосигуряващо се лице.
Осигурителна книжка
Ако нямате осигурителна книжка, трябва да издадете такава в НОИ. Необходимите документи са:
- лична карта;
- документ за регистрация в регистър БУЛСТАТ;
- потвърждение от НАП за регистрация като самоосигуряващо се лице.
За кои осигурени социални рискове можете да се осигурявате?
Задължително е да правите осигурителни вноски за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Задължителни са и вноските за здравно осигуряване.
По свое желание можете да се осигурявате за майчинство и общо заболяване. Този вид осигуровки ви дават право да ползвате обезщетение за временна нетрудоспособност – т.н. болничен.
Как и кога правите осигурителните вноски?
Когато подавате декларацията за регистрация в НАП, Вие сами избирате какъв да бъде месечният осигурителен доход, върху който да плащате осигурителни вноски.
- След регистрацията, всеки месец до 25-то число на месеца, последващ месеца за който се отнасят, вие имате задължение да декларирате и платите дължимите осигуровки върху избрания от Вас доход (Декларация образец №1 [3]).
- Подлежите на осигуряване, само когато упражнявате дейност. В периодите, за които нямате дейност, за да не плащате осигуровки, подавате отново в НАП същата декларация, но този път за прекъсване на дейността.
- С Годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се прави изравняване на дължимите осигуровки и данъка спрямо реализирания облагаем доход през съответната година (Декларация образец №6 [3]).
Какви данъци трябва да плащате?
Данъчното облагане зависи от вида на дейността, която упражнявате.
- Ако упражнявате патентна дейност, преди започване на дейността трябва да подадете Декларация за патент по чл. 61 от Закона за местните данъци и такси в съответната община. Такава Декларация се подава също така и до 31 януари на всяка последваща година.
- Когато дейността не е патентна, се дължат данъци по ЗДДФЛ. Тогава за първите три тримесечия на годината до края на месеца, последващ месеците, за които се отнася се подава Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, с която се декларира и плаща авансов данък върху реално придобития доход през съответното тримесечие.
Регистрация по Закона за ДДС
В общия случай регистрация по ЗДДС се прави при достигане на облагаем доход в размер на 50 000 лв. за предходни 12 месеца. Това е регистрацията по чл. 100 от ЗДДС.
Специфичен случай на регистрация по ЗДДС е когато специалист на свободна практика работи и предоставя услуги на данъчно задължени лица в ЕС. Това е регистрацията по чл. 97 а от ЗДДС. Задължение за подаване на заявление за регистрация по чл. 97 а от ЗДДС възниква в срок не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът е изискуем.
Препоръчително е да обмислите дали ще ползвате счетоводител, който да подава месечните осигурителните декларации и данъчната декларация. Ако сте регистрирани по ЗДДС ще е необходимо да подавате и месечна декларация по ЗДДС.
Накрая, но не на последно място, всяко едно нарушение на горните срокове или неизпълнение на предвидения ред за упражняване на свободна професия, както и неподаване на данъчно-осигурителна декларация в срок, ще доведе до санкция в зависимост от нарушението.