На 27 ноември 2013 г. Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд на Република България („ОСГТК на ВКС”) прие Тълкувателно решение № 8 / 2012 г. (наричано по-долу за краткост „Тълкувателното решение”). На вниманието на магистратите са поставени 2 въпроса, на които те дават отговор чрез Тълкувателното решение. Всеки един от тях ще бъде разгледан последователно в настоящата статия.
1. При какви предпоставки е допустимо предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права?
ОСГТК отбелязва в мотивите си, че съществуват разнопосочни становища и противоречива съдебна практика по поставения въпрос. Според някои съдилища, когато страната твърди, че друг претендира право, което изключва нейното, тя има интерес от положителен установителен иск, а не от иск за несъществуването на правото, претендирано от ответника, освен ако това не е изрично предвидено в закон. Според другото становище, отрицателният установителен иск е допустим и в случай, че ищецът разполага с възможността да предяви положителен установителен иск за своето право, тъй като за него съществува правен интерес и при избрания по-ограничен способ за защита, при който се отрича правото на ответника върху същия обект. ОСГТК намира за правилно второто становище, като изтъква следните съображения:
При отрицателния установителен иск, след като ищецът твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда. При отрицателния установителен иск за собственост, ответникът трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които отричаното от ищеца право е могло да се породи. Аргумент за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право е и правопредпазващото действие на силата на присъдено нещо. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право.
Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. При отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право, такава защита би се постигнала чрез отричане със сила на присъдено нещо на претендираното от ответника право.
При отрицателния установителен иск за собственост или други вещни права ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възникнало или е било погасено.
При всички положения съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията.
Така с оглед изложеното по-горе, ОСГТК на ВКС реши: Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост или други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
2. Налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права, когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право?
ОСГТК отбелязва в мотивите си, че по поставения въпрос има противоречива съдебна практика. Някои съдилища приемат, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права, когато спорното право може да бъде защитено чрез осъдителен иск, тъй като считат, че установителният иск е субсидиарна форма на защита и е допустим, само когато спорното право не може да бъде защитено чрез осъдителен иск. Други съдилища смятат, че установителният иск за собственост е допустим и когато за ищеца съществува възможност да предяви осъдителен иск по чл. 108 ЗС, тъй като чрез защитата по чл. 124, ал. 1 ГПК с установяване правото на собственост със сила на пресъдено нещо, ищецът би могъл да прекъсне придобивната давност; при съсобственост би могъл да упражнява владение чрез ответника-съсобственик или би могъл да претендира обезщетение за ползването на своята част от имота. ОСГТК приема за правилно второто становище, като изтъква следните съображения:
От установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на присъдено нещо.
Така, предявяването на установителен иск срещу лице, което владее чужд имот би довело до спиране, а уважаването на иска – до прекъсване на течащата в полза на същото лице придобивна давност /чл. 116, б. „б” ЗЗД/. Правен интерес от предявяване на установителен иск има и владеещият собственик, когато страните спорят за пространствените предели на правото на собственост.
Така с оглед изложеното по-горе, общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд реши:
Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността на предяви осъдителен иск за същото право.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои аспекти на Тълкувателно решение № 8 / 2012 г. на Върховния касационен съд на Република България. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко”.
