- IVLawFirm - https://ivlawfirm.com -

Третото лице, солидарно отговорно за данъка по ЗДДС го дължи с лихвите

В тълкувателно решение № 4/2022 г. на Върховния административен съд (ВАС), което може да откриете тук [1], ВАС реши, че обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице.

Спорната съдебна практика касаеше тълкуването на чл. 177 ЗДДС, която гласи, че регистриран по ДДС получател по облагаема доставка, отговаря за невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с дължимия данък.

В следващите алинеи на чл. 177 ЗДДС се разяснява кога тази солидарна отговорност се осъществява.

На първо място, получателят трябва да е знаел или да е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Това трябва да бъде доказано с ревизионен акт, издаден от ревизиращия орган. В ал. 3 на чл. 177 ЗДДС е предвидено оборимо предположение, че лицето е било длъжно да знае, като са посочени необходимите за това предположение условия.

Според съдиите от ВАС в чл. 177 ЗДДС е уредена особена по вид солидарна отговорност на регистрираните по ЗДДС лица.

В решението изрично е посочено, че субект на солидарната отговорност по чл. 177 ЗДДС са трети лица, които отговарят за задължението на друго лице, носител на задължението  за плащане на данъка.

Следователно, според мнозинството съдии във ВАС, на основание чл. 16, ал. 1 Данъчно-процесуалния кодекс (ДОПК) те са задължени лица по чл. 14, т. 3 ДОПК. Поради това, солидарната отговорност включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице.

Това решение е подписано с особено мнение от 14 върховни съдии.

Според тях ,,Обхватът на отговорността по чл. 177 от ЗДДС не включва задълженията за лихви и за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице“.

Те считат, че отговорността по чл. 177 ЗДДС не е солидарна. Като поддържат, че данъчните закони следва да се тълкуват стриктно, както и че чл. 177 ЗДДС не се явява специална разпоредба спрямо чл. 16, ал. 3 ДОПК.

В особеното мнение са обсъдени и аргументите относно позоваването на практиката на СЕС, като се подчертава, че според съда в Люксембург държавите-членки на ЕС могат да разширяват обхвата на отговорността, но според особеното мнение чл. 177 ЗДДС е напълно ясен, че в тази отговорност не  са включени лихвите.

Настоящата новина служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.