Тълкувателно решение № 2 на Върховния административен съд прави опит да сложи край на противоречивата съдебна практика, по която едни съдебни състави приемат, че давността за изпълнение на глобата е тази определена от Закона за административните нарушения и наказания („ЗАНН“), а други прилагат 5-годишна давност по Данъчно осигурителния процесуален кодекс („ДОПК“).
Спорът произтича от обстоятелството, че глобата, освен административно наказание, е и публично вземане. Тези вземания са изброени в чл. 162, ал.2 ДОПК – това са данъците, осигурителните вноски, митните сборове и др. Разликата между глобата и останалите публични вземания е, че глобата е административно наказание, резултат от упражнена административно-наказателна репресия на публични органи.
Не на последно място, глобата не следва да рефлектира върху правната сфера на административния нарушител прекалено дълго във времето. Затова, когато се разглежда правната природа на глобата, превес следва да има нейният характер на административно наказание, а не нейният характер на публично вземане. Следователно, продължителността на давността на глобите се определя по реда на административно-наказателните производства – на две години.
Настоящата новина служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху утвърждаването на двугодишната давност при налагането на административното наказание глоба. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко”.
Чувствайте се свободни да разпространявате настоящото писмо. За да бъдете добавени или заличени от списъка на получателите моля, пратете имейл на office@ivlawfirm.com.