В брой № 20 на Държавен вестник от дата 28.02.2о13 г. бе обнорадван Законът за изменение и допълнение на Търговския закон („ТЗ”). С него се въвеждат изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.), както и някои други промени в относно производството по несъстоятелност.
Промените влизат в сила от датата на обнародването и обхващат следните области:
1. Прецизира се уредбата на извършване на непарични вноски в капитала на капиталовите търговски дружества – изменен е член 73 от ТЗ
2. Създава се чл. 303а ТЗ, който установява нови правила относно сроковете при изпълнение на парични задължения
„Чл. 303а. (1) Страните по търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.
(2) Когато длъжникът е публичен възложител (всяко лице по чл. 7 от Закона за обществените поръчки), страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 30 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, но не повече от 60 дни, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.
(3) Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
(4) Когато договорът или закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът по ал. 3 започва да тече от приемането или от приключването на преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди това. Срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата. По изключение може да бъде договорен по-дълъг срок за преглеждане или приемане, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина.
(5) Разпоредбите на ал. 1 – 4 не се прилагат за:
1. менителничните задължения; 2. задълженията в открито производство по несъстоятелност;
3. обезщетенията за вреди, включително и застрахователни обезщетения.
(6) Правилата по този член се прилагат и за сделки, страна по които са занаятчии и лица, извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия.“
Тези правила се прилагат за всички търговски сделки, включително и търговската продажба, като е създадена нова алинея 3 на член 327 ТЗ в този смисъл.
3. Създава се чл. 309а ТЗ относно неизпълнението на парични задължения
„Чл. 309а. (1) Когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер съобразно общите правила.
(2) Когато е уговорено разсрочено плащане, обезщетенията по ал. 1 се дължат съответно за забавените вноски.
(3) Ограничаване на отговорността по ал. 1 и 2 може да бъде уговорено само ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Ограничаване на отговорността е недействително, когато длъжникът е публичен възложител.“
4. Ограничава се срокът за преглед на стоката, като в чл. 324 ТЗ думите „в течение на времето, необходимо според обстоятелствата“ се заличават. Горните промени имат действие занапред и не се прилагат за договорите, сключени до 15 март 2013 г. Същото важи и за промените в Закона за лечебните заведения, съгласно т. 6 по-долу.
5. Променят се редица разпоредби касаещи неплатежоспособността, свръхзадължеността, недействителност на търговските сделки при несъстоятелност, отменителните искове също в рамките на производство по несъстоятелност. Разпоредбите влизат в сила и се прилагат по различен начин в зависимост от техния вид.
6. Въвеждат се промени в Закона за лечебните заведения
„В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 5:
„(5) Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 и държавните лечебни заведения – търговски дружества, извършват плащания по сделките по ал. 4 в срок от 60 дни от деня на получаване на фактура или на друга покана за плащане.“
2. Досегашната ал. 5 става ал. 6.”
Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко”. За повече информация и/или съдействие може да се обърнете към Адвокатско дружество „Илиева, Вучева и Ко” на имейл office@ivlawfirm.com [1] .