Въвежда нов ред за обезщетяване на претърпени вреди от физически и юридически лица при нарушаване на правото на Европейски съюз („ЕС“) от страна на държавата.
Съгласно гласуваните на второ четене промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди („ЗОДОВ“), редакцията на новата разпоредба на чл. 2в от ЗОДОВ гласи следното:
„Ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз.
Чл. 2в. (1) Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на:
- Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;
- Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.
(2) Когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховния административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност.
(3) За дължимите такси и разноски се прилагат чл. 9а и 10.“
С посоченото изменение в закона се цели преодоляване на противоречивата съдебна практика по отношение на реда, по който се претендират вреди от нарушаване на правото на ЕС от страна на държавата. Основното противоречие между съдилищата касаеше въпроса дали редът е този по ЗОДОВ или този по Закона за задълженията и договорите („ЗЗД“).
Главното предимство на реда, предвиден в ЗОДОВ е, че отговорността на държавата е обективна (безвиновна), както и че таксата, която се дължи е проста – 10 лв. за граждани и 25 лв. за юридически лица. Също така, разноските по делата и изпълнението не се внасят предварително. По ЗЗД отговорността е виновна, а таксата винаги е пропорционална – 4% от материалния интерес (размера на претендираните вреди). През 2015 г. беше образувано съвместно тълкувателно дело № 2/2015 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, което трябваше да даде отговор на въпроса за реда, по който държавата отговаря за вреди при нарушаване на правото на ЕС от нейна страна. Това дело беше спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз („СЕС“) с решение по дело С-571/16, Кантарев срещу БНБ, с което съдът даде насоки на държавата ни по отношение на реда, по който трябва да се разглеждат делата срещу държавата за вреди от подобно нарушение.
Въпросът беше окончателно решен с приетите на второ четене изменения в ЗОДОВ, с които законодателят предвиди новия ред, по който гражданите и юридическите лица ще могат да претендират вреди в случай на нарушение на правото на ЕС от страна на държавата.