Какво представлява черният списък на ЕС?
През последните години Европейската Комисия прие редица мерки, насочени към постигане на справедливо данъчно облагане в рамките на ЕС.
Една от първите стъпки, част от амбициозната програма на ЕК за борба с избягването на данъци от предприятия и с вредната данъчна конкуренция в рамките на ЕС, беше приемането на Пакет от мерки за прозрачност в данъчното облагане.
Пакетът предвижда конкретни мерки за предотвратяване на агресивното данъчно планиране, засилване на прозрачността между страните-членки и създаване на единен пазар за бизнеса в рамките на ЕС, като се гарантира по-лоялна конкуренция за всички предприятия.
Към държавите-членки е отправен призив за предприемане на по-категорични и по-координирани действия срещу дружествата, които се опитват да избягват плащането на дължимите от тях данъци. От съществено значение е контролът за прилагане на международните стандарти за борба с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.
Една от основните мерки, включена в Пакета е новата процедура за съставяне на списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели. Списъкът на ЕС е общ инструмент на държавите–членки за преодоляване на външни рискове от данъчни злоупотреби и нелоялна данъчна конкуренция. В рамките на проведеното обсъждане е изтъкнато, че наличието на единен „черен“ списък на ЕС ще има много по-голяма тежест, отколкото множество национални списъци, и би имал възпиращ ефект върху проблемните трети държави.
Идеята за създаване на т.н. „черен списък“ беше подкрепено от държавите-членки, като през декември 2017 г. беше утвърден и първият списък на ЕС на неоказващите съдействие юрисдикции. Този списък беше изготвен след задълбочен скрининг на 92 юрисдикции съгласно международно признати критерии за добро управление.
Държавите, които в крайна сметка попаднаха в черния списък, бяха тези, които не поеха ангажимент на високо равнище да спазват договорените стандарти за добро управление. Много други държави се ангажираха да постигнат спазване на критериите в определен срок – обикновено до края на 2018 г. Държавите членки постигнаха съгласие, че тези държави следва да се наблюдават от групата „Кодекс за поведение“ и от Комисията, за да се гарантира, че ангажиментите са изпълнени в пълен обем и навреме. От Комисията бе поискано да оцени напредъка на тези държави след изтичането на крайния срок, така че държавите членки да могат да вземат решение относно актуализиран списък на ЕС.
Кои са критериите за добро управление ?
Критериите на ЕС съответстват на международните стандарти и отразяват стандартите за добро управление, които спазват държавите членки. Това са:
- Прозрачност:
Държавата следва да спазва международните стандарти относно автоматичния обмен на информация и обмена на информация при поискване. Тя следва също така да е ратифицирала многостранната конвенцията на ОИСР или да е сключила двустранни споразумения с всички държави членки с цел да се улесни този обмен на информация. До юни 2019 г. ЕС изисква изпълнение само на два от трите критерия за прозрачност. След това държавите ще трябва да отговорят и на трите изисквания за прозрачност, за да не бъдат включени в списъка. - Лоялна данъчна конкуренция:
Страната следва да няма вредни данъчни режими, които са в противоречие с принципите на Кодекса за поведение на ЕС или с Форума на ОИСР относно вредните данъчни практики. Държавите, които решат да нямат корпоративен данък или да имат нулева ставка на корпоративния данък, следва да гарантират, че това не стимулира изкуствените офшорни структури без реална икономическа дейност. Поради това те следва да се въведат специални изисквания за икономическа същност и мерки за прозрачност. - Изпълнение на BEPS:
Страната трябва да е поела ангажимент за изпълнение на минималните стандарти по BEPS на ОИСР (борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби). От 2019 г. юрисдикциите са обект на мониторинг по отношение на изпълнението на тези минимални стандарти, като се започне с отчитането по държави.
Какви са санкциите, които държавите членки следва да прилагат на национално равнище към включените в списъка юрисдикции ?
В допълнение към разпоредбите на ЕС държавите членки приеха набор от контрамерки, които да прилагат на национално равнище към включените в списъка юрисдикции. Тук се включват мерки като засилен мониторинг и ревизии, данъци при източника, специални изисквания към документацията и разпоредби за борба със злоупотребите.
Комисията призовава държавите членки да увеличат усилията си, за да постигнат съгласие по решителни, обвързващи и съгласувани мерки за защита в най-кратки срокове, за да има списъкът на ЕС още по-голямо въздействие.
И през 2019 г. Комисията ще продължи да подкрепя усилията на държавите членки за разработването на по-координиран подход по отношение на санкциите към включените в списъка на ЕС държави. Освен това нови разпоредби в законодателството на ЕС забраняват средства на ЕС да се насочват към или да преминават през субекти в държави от черния данъчен списък.
Кои са държавите, включени в актуализирания списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели ?
След скрининг, извършен от Комисията, министрите взеха решение за включване на общо 15 държави в черния списък. Пет от тях още от включването си в първия черен списък, приет през 2017 г., не са поели никакви ангажименти за действия.
Това са Американска Самоа, Гуам, Самоа, Тринидад и Тобаго и Американските Вирджински острови.
Други три държави първоначално бяха включени в списъка от 2017 г., като след поет ангажимент за извършване на необходимите реформи и подобрения, с цел съобразяване с критериите за добро управление, бяха прехвърлени в „сивия“ списък. Тези държави трябваше отново да бъдат върнати в черния списък поради неизпълнението на поетите ангажименти. Това са Барбадос, Обединените арабски емирства и Маршаловите острови. Поради същата причина други седем държави бяха прехвърлени от сивия списък в черния — Аруба, Белиз, Бермудските острови, Фиджи, Оман, Вануату и Доминика.
Кои са следващите стъпки, които ще бъдат предприети ?
Списъкът на ЕС е динамичен процес, който ще продължи и през следващите години.
- Всички юрисдикции от списъка на ЕС ще получат писмо, с което ще се разясни решението и ще се посочат мерки, които могат да се предприемат за изваждането им от списъка.
- Комисията и държавите членки (в групата „Кодекс за поведение“) ще продължат да следят юрисдикциите, които трябва да изпълнят ангажиментите си по списъка до края на 2019/2020 г. Също така те трябва да правят оценка дали други страни следва да бъдат включени в списъка на ЕС.
- Комисията ще продължи открития диалог и взаимодействието със засегнатите юрисдикции, предоставянето на техническа подкрепа и разяснения, винаги когато това е необходимо, и обсъждането на данъчни въпроси от взаимен интерес.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху основни акценти от уредбата на Списъка на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко”.
Чувствайте се свободни да се свържете с нас за по-подробна информация по темата.
