- IVLawFirm - https://ivlawfirm.com -

Връщане на машина, взета на лизинг, попаднала в масата на несъстоятелността

Настоящата статия има за цел да разгледа една тясна хипотеза, свързана с възможността лизингодател да претендира връщане на предоставена по договор за лизинг машина, в случай, че по отношение на лизингополучателя е открито производство по несъстоятелност, а договорът за лизинг е бил развален/прекратен поради неизпълнение на изискуеми лизингови вноски.

Попада ли в масата на несъстоятелността предоставена по договор за лизинг машина?

Законът предвижда, че в масата на несъстоятелността попадат единствено тези имуществени права, които принадлежат на длъжника към посочените два момента – „датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност“ и „след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност“. Идеята е да бъде обособено имуществото, собственост на длъжника, от което неговите кредитори да бъдат удовлетворени в рамките на производството по универсално принудително изпълнение. С цел запазване и попълване на тази имуществена маса, законът предвижда редица мерки, които синдикът следва да предприеме в производството по несъстоятелност.

Отговорът на поставения въпрос зависи от това дали длъжникът е придобил собствеността върху отдадената му на лизинг машина или последната е все още собственост на лизингодателя.

В практиката на Върховния Касационен съд (ВКС) единодушно се приема, че договорът за лизинг е договор за ползване на вещ, а не прехвърлителна сделка.[1] [1] В този смисъл, придобиването на собствеността върху отдадената на лизинг машина по остатъчната ѝ стойност е само една възможност (право) в полза на лизингополучателя, но не и основание на договора. Основната цел на договора за лизинг е ползването на вещта от лизингополучателя срещу задължението му за заплащане на периодични вноски, представляващи цената на това ползване.

Следователно, ако лизингополучателят е упражнил правото си да изкупи лизинговата вещ по т.н. остатъчна стойност, то тя става негова собственост, поради което влиза в масата на несъстоятелността и не подлежи на връщане на лизингодателя.

Обратното, в случай, че длъжникът не е придобил собствеността върху вещта, последната не следва да бъде включвана в масата на несъстоятелността, поради което кредиторът – лизингодател, има право да претендира връщането ѝ или на облигационно основание поради прекратяване/разваляне на договора за лизинг, или чрез т.н. ревандикационен иск – за предаване на владението на вещта поради ползването ѝ от длъжника без правно основание.[2] [2]

Допустимо ли е образуването на ново съдебно дело с предмет претенция за връщане на вещ, предоставена въз основа на договор за лизинг, поради прекратяване/разваляне на същия, в случай, че не е било упражнено правото на изкупуване по остатъчната стойност и по отношение на длъжника е било открито производство по несъстоятелност?

Съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 6 от ТЗ:

„След откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за:

  1. защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността;
  2. трудови спорове;
  3. парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.“

Посочената разпоредба предвижда, че въпреки образувано производство по несъстоятелност срещу длъжник, в чието фактическо владение се намира определена вещ, е допустимо трето лице да образува ново производство за защита на своите права, когато то се легитимира като собственик на вещ, включена в масата на несъстоятелността.

По отношение на начина, по който следва да се тълкува посоченото изключение, е налице противоречива съдебна практика.

Съгласно едното мнение, разпоредбата на чл. 637, ал. 6, т. 1 от ТЗ съдържа стриктно и изчерпателно изброяване на изключенията, поради което е недопустимо да бъде тълкувана разширително. В този смисъл, е прието, че предвиденото изключение касае само случаите на защита на правото на собственост на трето лице, тоест прилага се само по отношение на искове за собственост (чл. 108-чл. 109а Закона за собствеността или чл. 124 ГПК).[3] [3]

Според другото мнение, посочената правна норма следва да се тълкува разширително, поради което съдиите приемат следното:

„Допустимо е на основание чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ образуването на ново съдебно производство срещу длъжника в открито производство по несъстоятелност на основание облигационна претенция /иск/ за предаване на вещ, различен от вещноправните искове по чл. 108 ЗС и чл. 109а ЗС, а именно иск за съществуване на вземането – връщане на предоставената на лизинг вещ, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, при положение, че ищецът – лизингодател твърди, че е собственик на лизинговата вещ и че договорът за лизинг, с който е предоставил вещта в държане на лизингополучателя – ответник, е прекратен, поради което претендира връщането й.“ [4] [4]

За да стигне до този извод, ВКС посочва, че непаричното задължение на длъжника за връщане на лизинговата вещ, поради прекратяване/разваляне на договора за лизинг, не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 617, ал. 2 от ТЗ, съгласно която:

Непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.“ Поради тази причина кредиторът – лизингодател, не участва в разпределението на осребреното имущество.

Считам, че второто становище следва да бъде подкрепено, тъй като целта на закона е да защити третото лице – собственик на вещта, която е попаднала в масата на несъстоятелността, и да предотврати опасността в последната да попаднат имоти, които не са собственост на длъжника. Както вече беше посочено, целта на производството по несъстоятелност е удовлетворяването на кредиторите от имуществото на дружеството. Поради тази причина следва да бъде обособено собственото на длъжника имущество, което образува масата на несъстоятелността. Недопустимо е имот, който не е собствен на длъжника да попадне в тази маса и да стане обект на принудително изпълнение. Именно, за да бъде избегнат този нежелан резултат, законът е предвидил изключението за образуване на ново производство, в рамките на което третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността, да защитят своите права.

Разпоредбата на чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ не посочва вида на защита – облигационна или вещноправна. Единственото условие е кредиторът да е собственик на вещта („защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността“). В случай на предявена облигационна претенция (кондикция), лизингодателят – ищец,  твърди, че е собственик на вещта, че я е предоставил за ползване на лизингополучателя, въз основа на сключен договор за лизинг, и че поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя за плащане на лизинговите вноски, договорът е развален, поради което претендира връщане на държането на вещта. Следователно, макар и лизингодателят да твърди, че е собственик на вещта, това не обосновава правно основание на претенцията по чл. 108 от ЗС.

Върховният Касационен съд отбелязва още, че:

Не съществува пречка при предявен иск за връщане на вещта на облигационно основание /прекратен договор за лизинг по вина на лизингополучателя/ и спор относно собствеността на вещта да бъде установено правото на собственост с оглед изключване на вещта от масата на несъстоятелността“ [5] [5]


[1] [6] Решение 156/30.11.2010 г. по т. д. № 69/2010 г., ІІ ТО, ВКС
Решение № 258/16.04.2015 г. по т. д. № 3977/2013 г. на І ТО, ВКС
Решение № 112/15.01.2015 г. по т. д. № 2936/2012 г. на ІІ ТО, ВКС

[2] [7] Определение № 158 от 23.03.2017 г. по ч.т.д. № 207/2017 г. на ВКС, ТК, II Т.О.

[3] [8] Определение № 1435 от 20.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1730 по описа за 2016 г. на САС, ГО, 8 състав

[4] [9] Определение № 158 от 23.03.2017 г. по ч.т.д. № 207/2017 г. на ВКС, ТК, II Т.О.

[5] [10] Определение № 158 от 23.03.2017 г. по ч.т.д. № 207/2017 г. на ВКС, ТК, II Т.О.