Едно от основните права, част от съдържанието на правоотношението между акционерното дружество (АД) и членовете на съветите му, е правото на възнаграждение на последните. Статията разглежда начина, по който се определя възнаграждението при двете системи на управление, както и отговорността на членовете на съветите във връзка с изплащането му.
Едностепенна система на управление
В състава на съвета на директорите (СД) са включени членове, на които е възложено управлението на дружеството, и такива, на които не са предоставени такива правомощия. Поради това, възнаграждението на двете категории лица се определя по различен начин.
- Членове на СД, на които няма да бъде възложено управлението
Съгласно чл. 221, т. 5 ТЗ общото събрание на АД определя възнаграждението на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението. Правоотношението между дружеството и тази категория членове на СД възниква с избора им по силата на решението на общото събрание и правото им да получат гласуваното от общото събрание възнаграждение възниква от този момент[1]. Сключването на отделен писмен договор с членовете на СД на АД, на които не е възложено управлението на дружеството, е предвидено като факултативна възможност. В този случай договорът следва да възпроизвежда решението на общото събрание за определяне на възнаграждението на посочените членове на СД.
Следователно, ако не е налице такова решение, независимо дали е сключен договор или не, и все пак е изплатено възнаграждение на тази категория членове на СД, може да се ангажира отговорността на изпълнителните членове на СД по чл. 240, ал. 2 ТЗ, тъй като с изплащането на възнаграждение, те са действали извън предоставените им по силата на закона правомощия и по този начин са причинили вреди на дружеството.
- Членове на СД, на които ще бъде възложено управлението
Общото събрание не е компетентно да определя възнаграждението на онези членове на СД, на които ще бъде възложено управлението. Този извод следва от Търговския закон (ТЗ), който изрично предвижда, че при едностепенна система на управление СД избира измежду членовете си такива, на които възлага управлението на дружеството (изпълнителни членове на СД) и определя възнаграждението им. Отношенията между дружеството и изпълнителните членове на СД се уреждат с договор за възлагане на управлението.
Според съдебната практика, изискването за сключване на писмен договор за възлагане на управлението и за уговаряне на дължимото възнаграждение е предвидено като задължително условие само за изпълнителните членове[2]. Възнаграждението на изпълнителните членове обаче не може да бъде свободно договорено при подписването на договора -той само възпроизвежда решението на СД за определяне на неговия размер, тъй като това правомощия му е изрично предоставено по силата на закона[3]. Следователно, ако не е налице решение на СД за определяне на възнаграждение на изпълнителните членове, но такова все пак им е изплатено, може да се ангажира отговорността на изпълнителните членове поради неизпълнение на задълженията им за управление на дружеството, част от които е взимането на решение за определяне на възнаграждение.
Двустепенна система на управление
Членовете на управителния съвет се избират от надзорния съвет, който определя тяхното възнаграждение. Отношенията между дружеството и член на управителния съвет се уреждат с договор за възлагане на управлението. Независимо, че договорът за възлагане на управление се сключва чрез председателя на надзорния съвет или чрез упълномощен от него член, не може да се приеме, че размерът на възнаграждението на изпълнителния директор може да бъде определен свободно по съгласие между двамата при подписване на договора. Възнаграждението на изпълнителния директор на акционерното дружество с двустепенна система на управление, се определя от надзорния съвет на дружеството, като този размер следва да бъде възпроизведен в договора за възлагане на управление[4]. Следователно, ако не е налице такова решение на надзорния съвет, но възнаграждение все пак е било изплатено, дружеството може да ангажира отговорността на членовете на надзорния съвет за причинените му вреди.
Съгласно ТЗ, възнаграждението на членовете на надзорния съвет се определя от общото събрание. Отношенията между дружеството и член на надзорния съвет се уреждат с договор. Както и при договора между АД и членовете на управителния съвет, договорът с членовете на надзорния съвет следва да възпроизвежда решението на общото събрание за определяне на възнаграждението им. Следователно, ако такова решение не е било взето, а възнаграждение им е било изплатено, дружеството може да ангажира отговорността на членовете на управителния съвет, тъй като с изплащането на възнаграждение, те са действали извън предоставените им по силата на закона правомощия във връзка с управлението на АД и по този начин са му причинили вреди.
В заключение, и при двете системи на управление в случаите на изплащане на възнаграждение на членовете на съветите, без да са налице предвидените в ТЗ решения на компетентните органи на АД, може да бъде ангажирана отговорността на членовете на съветите за причинените на дружеството вреди.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
[1] Определение № 600 от 27.09.2010 г. по търг. д. № 256/2010 г. на ВКС
[2] Определение № 600 от 27.09.2010 г. по търг. д. № 256/2010 г. на ВКС
[3] Решение № 222 от 03.05.2016 г. по т. д. № 3471/2014 г. на Върховен касационен съд
[4] Решение № 222 от 03.05.2016 г. по т. д. № 3471 / 2014 г. на Върховен касационен съд
