- IVLawFirm - https://ivlawfirm.com -

Законопроект за храните и новата уредба за търговия на храни от разстояние

През месец септември 2017 г. бе представен Законопроект за храните. Вносител на законопроекта е Министерски съвет. Ако бъде приет, новият закон ще отмени сега действащия Закон за храните.

Законопроектът за храните е приет на първо четене от Народното събрание. В момента тече срок за предложения до 23.11.2017 г. След срока за предложения ще се проведе второ гласуване по текстовете на законопроекта.

Какво включва законопроекта?

Законът ще въведе изцяло нова регулация на търговията на храни от разстояние. Съгласно законопроекта търговия с храни от разстояние може да се извършва от:

1. бизнес оператор, който осъществява дейност в регистриран или одобрен по реда на закона обект, или

2. доставчик на услуги, управляващ средство за комуникация от разстояние.

Компетентни органи за регистрация са директорите на областните дирекции по безопасност на храните.

Съгласно правната дефиниция, изведена в Допълнителни разпоредби „Бизнес оператор“ означава физическо или юридическо лице, което отговаря за гарантиране на спазването на изискванията на законодателството в областта на храните в рамките на контролираното от него предприятие за производство на храни. „Доставчик на услуги” е лице, което извършва каквато и да е услуга на информационното общество, т.е. каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба на получателя на услугата. „Средство за комуникация от разстояние“ означава всяко средство, което без едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя може да бъде използвано за сключването на договор между тези страни.

Храните, които се търгуват от разстояние, трябва:

1. да са произведени и дистрибутирани в съответствие с изискванията на закона в регистрирани или одобрени по реда на чл. 26 или в обекти, регистрирани или одобрени от компетентен орган на друга държава членка, или да са въведени при спазване на изискванията на глава шеста;

2. да са етикетирани съгласно изискванията на закона и специфичните изисквания към съответните групи храни;

3. да се транспортират при спазване на разпоредбите на закона

Законопроектът включва още уредба на:

Някои от по интересните дефиниции изведени от законопроекта са:

„Краен потребител“ означава последният потребител на даден хранителен продукт, който няма да използва храната като част от операция или дейност на предприятие за производство на храни.

„Обект” е всяка единица, в която се извършва предприемаческа дейност с цел печалба или без печалба, свързана с който и да било етап от производството, преработката или дистрибуцията на храни, и включва: земя (включително земя под вода) със или без сгради, предприятие, превозно средство (включително лодка, кораб, самолет, железопътен вагон или друго); подвижен, временен, преместваем или открит обект.

„Проследимост“ е възможност за проследяване на храна или хранителна съставка – „възможност за проследяване“ означава способността за проследяване на дадена храна, фураж, животно, което се отглежда за производство на храни или вещество, което е предназначено за или се очаква да бъде вложено в храна или фураж, през всички етапи на производство, преработка и разпространение;

„Първично производство“ означава производството, отглеждането на първични продукти, включително събиране на реколта, доене и животновъдство на стопански начала преди клане. То включва също лов и риболов и събиране на диви растения;

„Търговия на дребно“ означава преработката и/или обработката на храни, тяхното съхранение при продажба или доставка до крайния потребител, и включва терминали за дистрибуция, заведения за обществено хранене, столове, ресторанти и други подобни услуги в областта на храните, магазини, центрове за дистрибуция на супермаркети и пунктове за продажба на едро;

„Търговия с храни от разстояние” е продажбата, предлагането за продажба и всяко разпореждане, доставка или прехвърляне на храни на трети лица срещу или без възнаграждение, при което страните не се намират едновременно на едно и също място. „Храна“ е вещество или продукт по смисъла на чл. 2 от Регламент 178/2002, т.е. „храни“ (или „хранителни продукти“) означава всяко вещество или продукт, независимо дали е преработен или не, частично преработен или непреработен, който е предназначен за или основателно се очаква да бъде приеман от хора. Понятието „храни“ включва напитки, дъвки и всякакви вещества, включително вода, които са умишлено вложени в храните по време на тяхното производство, приготовление или обработка. То включва водата след точката на съответствие, съгласно определението в член 6 от Директива 98/83/ЕО и без да се засягат изискванията на Директиви 80/778/ЕИО и 98/83/ ЕО.

„Храни, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване” са храни, предназначени за задоволяване на специфичните хранителни потребности на организма при интензивна мускулна дейност, използвани съгласно указанията за употреба на производителя.

„Хранителни добавки” са храни, предназначени да допълнят нормалната диета и които представляват концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, използвани самостоятелно или в комбинация, които се пускат на пазара в дозирани форми, като капсули, таблетки, хапчета и други подобни, на прах, ампули с течност и други подобни течни или прахообразни форми, предназначени да бъдат приемани в предварително дозирани малки количества.

Предвижда се новият закон да влезе в сила след обнародването му. Изключение правят някои специфични клаузи, които ще влязат в сила от 01.01.2018 г. и от 22 февруари 2021 г.

Започнатите до влизането в сила на закона административни производства и производства по издаване на разрешителни и удостоверения, се довършват по досегашния ред.

Започнатите до влизането в сила на закона процедури по въвеждане в експлоатация на обекти за производство и търговия с храни, се довършват по досегашния ред.

В едногодишен срок от влизането в сила на закона бизнес операторите привеждат дейността си в съответствие с изискванията към бутилирани натурални минерални и изворни води.

Бизнес операторите, които осъществяват търговия с храни от разстояние, са длъжни в 3-месечен срок от влизането в сила на закона да изпълнят изискванията на глава втора, раздел ІV.

Към днешна дата са подадени 9 становища по законопроекта от различни браншови организации, които оправят препоръки към предложените текстове. Основен въпрос за обсъждане е промяната на уредбата на натурални минерални и изворни води както и поставянето под въпрос дали облекчаването на административната тежест върху бизнеса е постигната.

Целият текст на законопроект може да намерите на страницата на Народно събрание: http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/77797 [1]

Нашият екип ще следи за развитието на законопроекта. Ако се нуждаете от съдействие относно въпросите може да се свържете с нас.