В ЗАНН са уговорени различни срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност. Регламентирани са и два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН).
За случаите, които не са изрично уредени в ЗАНН се прилага НК. По-долу ще обсъдим какви са сроковете в светлината на тълкувателното решение на ВАС от 2015 г. и какво е тяхното значение в практиката.
Давностни срокове
Сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган.
Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо.
Давността е обвързана с момента на съставяне на акт за установяване на нарушение, поставящ началото на административнонаказателното производство в две хипотези – от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението.
В зависимост от нарушения закон, в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН са регламентирани общи и специални срокове, с изтичането на които не може да бъде образувано административно-наказателно производство пред компетентния административно-наказващ орган или ако такова производство е било стартирано, то следва да бъде прекратено. При общите, ако с изтичането на три месеца от откриване на нарушителя или на една година от извършване на нарушението не е съставен акт за установяване на административно нарушение, то производство не се образува, а такова се прекратява, ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление. Специалните срокове са двугодишни и са приложими за митнически, данъчни и други нарушения на закони, които са изрично изброени. Още по-тежък е реда за нарушаване на хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, в сферата не енергетиката, както и за нарушение на Закона за независимия финансов одит, Закона за платежните услуги и платежните системи и за нарушение на Закона за корпоративното подоходно облагане в случаите на скрито разпределение на печалбите. В тези случаи не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. Това е направено с оглед по-голямата обществена значимост на тези сфери на дейност и закони.
Абсолютната погасителна давност
Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност.
В ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на НК, уреждаща абсолютната давност. Тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. , което дава отговор и на втория въпрос – предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение.
НК регламентира, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно НК независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК. При случаите на административни нарушение това ще означава, че за да е налице абсолютна давност трябва да са изтегли 4 години и 6 месеца. Т.е. ако едно лице е обжалвано издаденото срещу него наказателно постановление и съдебното производство по неговото обжалване не е приключило и са изтекли 4 години и 6 месеца, то лицето може да се позове на абсолютната давност. Подобни казуси има в различни сфери на обществените интереси, като последния по значим беше по емблематичното дело на НАП срещу КЗЛД за налагане на санкция за изтичането на лични данни на граждани през 2019 г.
Разбирането на взаимодействието между тези правни рамки е от решаващо значение за ефективното управление на административнонаказателните производства. Лицата, участващи в административноправни въпроси, трябва да останат бдителни относно законовите времеви ограничения, за да защитят ефективно своите права и интереси.
