Разпоредбата на чл. 137, ал. 6 на Търговския закон предвижда, че съдружниците в ООД могат да гласуват чрез представител само при изрично писмено пълномощно, освен за съдружници – юридически лица и законни представители. Относно съдържанието на понятието „изрично пълномощно са дадени задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 5/2014 от 12.12.2016 г. по тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които според обема на учредената представителна власт видовете упълномощаване, респ. – видовете пълномощни са: общо (генерално) и изрично (специално, конкретно).
При общото упълномощаване не се посочват конкретните правни действия или сделки, които пълномощникът е овластен да извърши, а обемът на представителната власт, или не се ограничава – отнася се до всякакви правни действия от името на упълномощителя, или се определя чрез посочване на по-общи характерни белези.
При изричното (специалното) упълномощаване обемът на представителната власт се определя конкретно, чрез посочване на отделни правни действия или на правните последици, които следва да се породят. Класификацията е условна, тъй като критерият – степента на „изричност“ и конкретизация, е относителен. В мотивите на Решението е изяснено, че в действащото българско законодателство няма обща правна норма, която да установява изисквания за съдържанието на пълномощното, с оглед валидността на упълномощаването или на последващата го правна сделка или действие, извършени от пълномощника.
От горното следва, че не са установени общи изисквания от законодателя, такова „изрично” („специално”) пълномощно да има някакво задължително съдържание, в което да са посочени и изброени конкретно по вид разпоредителните сделки и действия, които пълномощникът е овластен да извърши, включително техните съществени елементи. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тези изисквания.
Не следва да се поставят други изисквания към пълномощно за участие и гласуване на общо събрание, тъй като такова тълкуване е без нормативна опора и с него би се посегнало на гарантираната от закона възможност упълномощителят сам и по своя преценка да определи обема и ограниченията на представителната власт, която предоставя на своя пълномощник.
Относно понятието изрично пълномощно в хипотезата на чл. 137, ал. 6 на Търговския закон е формирана постоянна практика на ВКС. В актовете на ВКС се приема, че императивно въведеното законодателно изискване не само за наличие на писмена форма на пълномощното, като условие за действителност, но и за определяне обема на овластяването, води до извода, че за да може съдружник да гласува на общо събрание на съдружниците чрез представител, е необходимо да бъде конкретизирано не само за кое събрание се отнася упълномощаването, но и конкретните действия на представителя при реализиране правото на участие и правото на глас на упълномощилия го съдружник.
При преценката относно степента на конкретизация на действията на представителя при участието му в общото събрание на съдружниците в ООД, която е необходима за редовността на пълномощното, наред с даденото Тълкувателно решение № 5/2014 задължително тълкуване следва да бъде взет предвид и установеният ред за свикване и провеждане на общото събрание на съдружниците.
За надлежно по смисъла на чл. 139, ал. 1 на Търговския закон уведомяване на съдружника за свикване на общо събрание следва да се счита връчването в предвидения от закона срок на писмена покана, съдържаща дневния ред. Изискването въпросите, които ще се обсъждат на събранието, задължително да фигурират в поканата, следва да бъде отнесено и към съдържанието на пълномощното. Това изискване към съдържанието на пълномощното съответства на степента на защита, която цели да предостави разпоредбата на чл. 139 на Търговския закон и гарантира, че съдружникът има информация за решенията, които ще бъдат приемани на събранието, преценил е, че може да участва чрез пълномощник при тяхното гласуване и е преценил каква представителна власт да предостави на пълномощника с оглед значимостта на тези решения.
Следователно освен пълна конкретизация на представлявания и представителя, както и на събранието, за което се отнася упълномощаването, пълномощното следва да съдържа и въпросите, по които е упълномощен да гласува пълномощникът. Посочването в пълномощното на начина на гласуване по всеки въпрос – с да или не, на конкретните решения или кандидатури, които следва да бъде подкрепени от пълномощника, обаче не е въведено като задължително изискване в закона и не може да се разглежда като реквизит, обуславящ редовността на пълномощното. Такова изискване би ограничило възможността пълномощникът да съобрази обсъжданията на събранието, изказванията на другите съдружници, техните предложения и становища, както и всяка информация по въпросите от дневния ред, която ще бъде предоставена по време на събранието. Следователно в пълномощното е достатъчно да се посочи, че пълномощникът може да гласува по въпросите от дневния ред по собствена преценка. Същевременно няма пречка в пълномощното да се посочи изрично как следва да гласува пълномощникът по всички или по някои от въпросите, доколкото ограниченията в обема на представителната власт, когато не са въведени от закона, са предоставени на волята на упълномощителя. Такава пълна конкретизация на начина на гласуване по всеки въпрос от дневния ред би била възможна, ако съдружникът – упълномощител е формирал предварително своето становище по всички въпроси и пълномощникът следва само да предаде неговото волеизявление.
При всички случаи водеща е преценката относно възможностите на пълномощника да защити интереса на упълномощилия го съдружник. Както е прието и в мотивите на Тълкувателно решение № 5/2014, отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник са такива на доверие и от степента на това доверие зависи обема на представителната власт, която упълномощителят ще учреди с пълномощното.
