В своето решение № 247 от 25.02.2020 г. по гр. д. № 3200/2018 г., Върховният касационен съд внася яснота по въпросите за законоустановената форма при едностранното увеличение на трудово възнаграждение и при ползването на платен годишен отпуск. Двата проблема са очертани и намират своя отговор в рамките на обжалвано пред касационната инстанция решение във връзка с трудов спор.
Платен годишен отпуск
По частта от въпроса, свързана с ползването на платен годишен отпуск, ВКС очертава няколко ключови момента. На първо място изтъква изричната законова уредба на Кодекса на труда (КТ), според която ползването на платен годишен отпуск се осъществява само в резултат на разрешение от работодателя, като за него е предвидена задължителна писмена форма. Неспазването на предписаната форма съответно би представлявало нарушение на трудовото законодателство. Дългогодишната практика на съда потвърждава това и допълва, че неявяването на работа в следствие на подобно нарушение е основа за търсене на дисциплинарна отговорност.
В случай на ползване платен годишен отпуск при липса на разрешение, на недействително ползване на този отпуск може да се позове работодателят. Относно начисляването на трудово възнаграждение като за законосъобразно разрешено ползване на платен годишен отпуск (въпреки отсъствието на такова), ВКС подчертава две особености:
- Възнаграждението не замества нуждата от писмено разрешение на работодателя
- Подобно възнаграждение има доказателствена сила и значение в рамките на исково производство за обезщетение за неизползван полагаем годишен отпуск, по-конкретно при доказването, че за времето на отсъствие от работа работникът или служителят е ползвал именно платен годишен отпуск. Това доказване е в тежест на работодателя.
Едностранно увеличение на трудово възнаграждение
Тук ВКС подчертава изключение от общото правило за трудовите договори с оглед взаимно съгласие и форма, като изтъква, че увеличение на трудовото възнаграждение на служител може да се осъществи едностранно от работодателя без да се изисква писмена форма.
Условията са едностранното волеизявление да е ясно и недвусмислено. При тълкуването му се прилагат общите правила на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Доказателство за подобно волеизявление могат да представляват заповеди, вписвания в трудовата книжка, ведомости или други удостоверителни документи за трудовото възнаграждение. След достигането на изявлението до служителя, за кого се отнася, или с удостоверяването му от работодателя, то става неоттегляемо. Гореизложеното не е приложимо при намаляване на трудовото възнаграждение.
