Промените са въведени в Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги („Наредбата“), а именно:
Командироването от български работодател на територията на държава членка на Европейския съюз (ЕС) въз основа на договор между работодателя и получателя на услугите или в предприятия от същата група
- Разширява се приложението на допълнителното писмено споразумение.
Споразумението ще се прилага и при командироването от предприятие, което осигурява временна работа, за изпълнение на трудовите задължения на изпратения служител извън мястото на постоянната му работа.
- Въвеждат се промени в съдържанието на допълнителното споразумение по-горе и трудовият договор при изпращане от българско предприятие на служител в предприятие-ползвател на територията на ЕС.
Споразумението/трудовият договор ще включва:
- основното и допълнителните трудови възнаграждения – отпада уточнението „с постоянен характер“;
- условията за жилищно настаняване на служителя, когато то се предоставя от работодателя по време на командироването/изпращането.
- Въвежда се правило относно изплащаните пътни, дневни и квартирни пари в случаите, когато служителят изпълнява част от работата си извън населеното място, на което първоначално е командирован или изпратен.
Работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, заплаща тези пари в размери, определени в законодателството на приемащата държава членка.
- Прецизирано е възнаграждението, което може да бъде уговаряно и следва действително да бъде заплащано от работодателя/предприятието, осигуряващо временна работа.
Това възнаграждение не може да е по-ниско от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения (а не както досега – минималните заплата и ставки) за същата или сходна работа в приемащата държава.
Командироването или изпращане на територията на България на служители от работодател в ЕС въз основа на договор между работодателя и ползвателя на услугите или в предприятия от същата група или от предприятие в ЕС, което осигурява временна работа
- Въведени са промени при минималните условия на работа в случаите на командироване/изпращане на служители в България за период до и над 12 месеца.
1.1 При командироване/изпращане в България за срок до 12 месеца се прилагат изискванията за същите минимални условия за труд като на българските граждани.
Въведени са следните промени в минималните условия на работа:
- основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения (а не минималната работна заплата) са част от минималните условия.
Към минималните условия за работа са добавени:
- условията за жилищно настаняване, когато то се предоставя от работодателя или предприятието, което осигурява временна работа;
- пътни, дневни и квартирни пари, когато служителят изпълнява част от работата си извън населеното място, на което първоначално е командирован или изпратен – тези пари в размерите според Наредбата за командировките в страната или Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина.
Основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения включват всички елементи по Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като:
- се вземат предвид всички добавки, изплатени в държавата-членка, от която е изпратен служителят;
- не се вземат предвид изплатени пътни, дневни и квартирни пари.
Запазва се правилото-изключение, че изискването за същите минимални условия на работа относно основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения, условията за полагане на извънреден и нощен труд и размера на заплащането им и минималния размер на платения годишен отпуск няма да се прилага в случаите на монтаж и/или въвеждане в експлоатация на доставени съоръжения, когато:
- тези дейности са неразделна част от договор за доставка;
- се извършват от квалифициран служител на предприятието доставчик, и
- служителят е командирован или изпратен за не повече от 8 календарни дни.
Прецизирано е Приложение № 1 към Наредбата. То съдържа дейностите с видовете работи в областта на строителството, за които няма да се прилага горното правило-изключение. Тези дейности се отнасят до строителството, ремонта, възстановяването, поддържането, изменението или разрушаването на сгради.
1.2 Когато продължителността на командироването или изпращането е повече от 12 месеца, след дванадесетия месец служителят има право и на минималните условия на работа, установени в българското законодателство за същата или сходна работа относно:
- някои конкретни обезщетения по Кодекса на труда;
- безплатната храна;
- периодичните медицински прегледи;
- безплатното работно и униформено облекло;
- социално-битовото и културното обслужване.
Горните правила за допълнителните минимални условия на работа по българското законодателство се прилагат и когато командированият или изпратеният служител е заменен с друг такъв от работодателя или предприятието, което осигурява временна работа, ако:
- командироването/изпращането е за изпълнение на същата задача на същото място и
- общата продължителност на периодите на командироване или изпращане е повече от 12 месеца.
Вземат се предвид характерът на работата, естеството на предоставяната услуга, ползвателят на услугата и адресът или адресите на мястото на работа.
За командированите и изпратените служители на територията на България не се прилагат разпоредбите за:
- сключването и прекратяване на трудовия договор;
- осигуряване в допълнителни професионални схеми.
Когато възникне необходимост периодът на командироването или изпращането в България да продължи повече от 12 месеца, работодателят или предприятието, което осигурява временна работа, може да прилага минималните условия за работа по българското законодателство:
- за срок, не по-дълъг от 18 месеца и
- след като подаде мотивирано уведомление до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – подаването е по електронен път чрез единния национален уебсайт Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ преди изтичането на 12-ия месец.
1.3 Когато командироването или изпращането в България е започнало преди влизане в сила на горната промяна, срокът от 12 месеца се изчислява от началната дата на командироването или изпращането.
- Въведени са промени относно поддържания от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ единен национален уебсайт на български и английски език:
- Прецизирано е съдържанието на сайта.
- Когато работодателят или предприятието, което осигурява временна работа е нарушил/о изискванията на българското законодателство поради неактуалност на информацията на уебсайта, се счита, че нарушението е извършено при смекчаващи вината обстоятелства.
- Въведени са промени относно цялостната оценка, която извършва Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“:
- Тя вече е и относно действителното изпращане (не само формално командироване) на служители;
- Когато се установи, че командироването или изпращането не е действително, към трудовото правоотношение се прилагат всички изисквания на българското законодателство, когато те са по-благоприятни за служителя от предвидените в законодателството на изпращащата държава.
Уточнява се, че с Наредбата се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 година за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги.
