Бизнес средата става все по-динамична и работата по различни проекти налага служители да бъдат командировани или премествани на работа на друго място в България или в друга държава. Тези процеси изискват внимателно планиране и спазване на специфични правни изисквания. Познаването на законодателната рамка дава на работодатели и служители оперативност, гъвкавост и яснота за правата и задълженията по трудовото правоотношение.
Настоящата статия разглежда някои основни въпроси на командироването и преместването на служители от едно място в България в друго.
Командироване
Командироването е често използвана от работодателите възможност за изпращане на служители от едно населено място в България в друго, когато работата налага това. По този начин работодателят едностранно изменя мястото на постоянната работа на служителя.
- Работодателят може да командирова за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.Командироване за по-дълъг срок се извършва с изрично писмено съгласие на служителя. Няма обаче законово ограничение в броя на командировките по един трудов договор. Няма ограничение в продължителността на командировката, ако служителят писмено се е съгласил за това.
Командировките се определят в календарни дни, като дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни се включват.
2. Командированият служител спазва установеното работно време на предприятието, в което е командирован. Ако изпълнението на задачата не е пряко свързано с работата на това предприятие, командированият служител може сам да определя работното си време – съобразно установеното за него работно време и дните на командировката.
3. Командироването става с предварителна писмена заповед на работодателя. При особени обстоятелства, когато се налага незабавно заминаване, командироването може да се извърши и по устно нареждане на работодателя, който в 3-дневен срок е длъжен да издаде писмена заповед.
Заповедта съдържа мястото, задачата и времетраенето на командировката,командировъчните пари, начина на пътуването, вида на отчета за извършената работа и др. Заповедта може да бъде изменяна само с нова писмена заповед.
4. Командированият служител има право на:
- брутното си възнаграждение за периода на командироване – в размер на възнаграждението, получено за последния месец преди командироването;
- дневни, пътни и квартирни пари за периода на командироване – изплащат се от работодателя (възможно е изключение при споразумение с друго предприятие).
5. Пътните следва да покриват разходите за пътуване до и от мястото на командироване, както и за обществен транспорт в рамките на това място.
Работодателят има право да определи в заповедта начин на пътуване.
Служителят няма право на пътни, когато пътуването до мястото е безплатно за него или когато той вече се намира там по други причини.
Специални правила са предвидени в закона в случаите, когато:
- служителят използва личния си автомобил;
- повече от един служител пътуват в един автомобил;
- командировката надвишава 1 месец.
6. Командированият служител следва да получава дневни пари, както следва:
- 40 лева на ден, ако служителят нощува на мястото на командировката;
- 20 лева на ден, ако служителят изпълнява служебните си задължения през по-голямата част от работното време в друго населено място без нощуване.
На служителя могат да бъдат изплатени дневни пари в размер до 200 % от горната сума.
Служителят няма право на дневни пари за дните, през които се е завърнал в постоянната си месторабота за доклади, проучвания и други или когато ползва безплатни дневни хранения в мястото на командировката.
7. Командированият служител следва да получи квартирни пари за нощувка в мястото на командировката срещу документ, издаден по установения ред, но не повече от утвърдената сума за една нощувка.
Не се дължат пари за нощувка, когато се използва безплатно настаняване на мястото на командировката.
Ако работодателят осигурява настаняване, това трябва да бъде посочено в неговата заповед.
8. Служителят следва да предостави отчет (сметка) за свършената работа в рамките на 3 дни след завръщането си от командировката. Ръководителите следва да дадат мнение за отчета в рамките на 5 дни.
Парите се изплащат срещу:
- заповед за командировка;
- препис от писмен отчет, когато това се изисква със заповедта за командировка;
- отчет за пътуването, дневните и настанителните пари, заедно с доказателство за изплатените пари за настаняване и билет или друг документ, удостоверяващ понесените разходи за пътуване.
Сумата на пари за настаняване трябва да бъде одобрена. Одобрената сума може да бъде по-висока от първоначалната в заповедта на работодателя.
Преместване
Трудовите отношения не могат да бъдат изменяни само от едната страна по тях. Това е валидно също така и за промяната на мястото на работа, освен при командироването (т. е. за кратко). Служителят следва да се съгласи и да бъде компенсиран да работи за по-дълъг период от време на друго място.
1. Работодател и служител могат писмено да се споразумеят да променят първоначалното място на работа. Това е преместването на служител, предвидено като възможност в Кодекса на труда. То съдържа идеята за служител, който живее и работи някъде другаде.
2. Работодателят и служителят могат да се споразумеят, че на служителя ще бъдат заплатени:
- пътните разноски за служителя и за членовете на семейството му;
- разноските по пренасянето на покъщнината му;
- възнаграждение за дните на пътуването и за още 2 дни.
3. Работодателят и служителят могат да се споразумеят, че на служителя ще бъдат заплатени разноските за неговото и за членовете на семейството му връщане в мястото на постоянно местоживеене, когато трудовият договор е прекратен и прекратяването не е с предизвестие на служителя или по вина на последния.
4. Работодателят може да се споразумее да направи някои, всички или част от горноте плащания към служителя, освен в случаите, когато преместването не е по молба на служителя. Други придобивки също могат да бъдат уговаряни.
Ако преместването не е по молба на служителя, служителят има право на горните плащания, а работодателят ще е задължен да ги направи.
5. В допълнение, когато разстоянието до мястото на новата работа е над 100 км и преместването е за време над 1 година, на служителя се заплаща и уговореното едномесечно трудово възнаграждение за новата работа и възнаграждение в размер на една четвърт от същата сума за всеки член от семейството, издържан от служителя – изплаща се от работодателя, при когото служителят се премества на работа.
Социалноосигурителни и данъчни аспекти
1. Социални осигуровки
Не се дължат социални осигуровки върху дневните пари за командировка. Ако обаче изплатените дневни пари надвишават два пъти законово предвидените размери, се дължат социални осигуровки върху разликата.
Не се дължат социални осигуровки върху обезщетенията за преместване, с изключение на възнаграждението за дните на пътуване плюс два допълнителни дни.
2. Данъци
Дневните пари за командировка и обезщетенията за преместване се изключват от облагаемия доход на физическите лица. Има две изключения, при които се дължи данък върху доходите:
- изплатените дневни пари, които надвишават два пъти законово предвидените размери – върху разликата;
- възнаграждението за дните на пътуване плюс два допълнителни дни при преместване.
Счетоводните разходи ще бъдат признати за целите на корпоративния данък, когато са подкрепени с първични счетоводни документи (т. е. документи, които съдържат информация за икономическа операция, регистрирана за първи път). Работодателят трябва да разполага с необходимите документи по закон – договори, заповеди, отчети и т.н. Съгласно Закона за корпоративното облагане, осчетоводяването на пътните и дневните пари и разходи на физическите лица ще бъдат признати за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на облагаемото лице и представляват разходи на служител.
Настоящата статия служи само за информация. Тя не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
