Хранителните добавки придобиват все по-голяма популярност на българския пазар. Интересът към тях нараства експоненциално с откриването на нови хранителни продукти и съставки, които да подпомагат всеки от нас в стремежа към по-здравословен начин на живот.
Контролът върху търговията с хранителни добавки се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните („БАБХ“). Те извършват и процедурата по регистрация, която представлява задължителна предпоставка за законосъобразна търговия с тях на българския пазар. Макар процедурата сама по себе си да не е усложнена и многофазна, съответствието с нормативната рамка е ключово.
Съответствие на съдържанието на хранителната добавка
Първата стъпка в процеса на регистрация на всяка хранителна добавка е проверка за съответствието на съдържанието на хранителната добавка с действащото законодателство на национално и европейско ниво. Разбира се подобно проучване и проверка за съответствие би следвало да се извърши още в процеса на подготовка и производство на продукта, ако се касае за новосъздаден такъв. Въпреки това обаче, предвид динамичността на правната рамка, контролът от страна на производителя (съответно заявителя) в тази насока следва да е редовен. Това правило важи в още по-голяма степен за хранителни добавки, предлагани на територията на друга държава-членка, които тепърва ще се разпространяват на българския пазар.
Относно съдържанието в хранителните добавки съществува нормативна рамка както на национално ниво, така и на европейско ниво. Регламент (ЕО) № 1333/2008 е един от основните европейски законодателни актове в сферата. Той съдържа одобрени добавки в храните, подробно изброени в редица списъци. Там могат да бъдат намерени всякакви оцветители, подсладители и други добавки, в какво максимално допустимо количество те могат да присъстват в състава на продукта, условията за тяхната употреба в зависимост от категориите храни.
Така описаните съставки обаче подлежат на промяна и трябва редовно да бъдат следени. Като пример може да бъде взет оцветителят титанов диоксид, който, макар да се съдържа като одобрена съставка в посочения по-горе Регламент, бе забранен от Европейската комисия по-рано миналата година. Подобно изключване от одобрените списъци означава не само потенциален отказ на заявка за регистрация, но и нужда от изтегляне от пазара на продуктите, съдържащи даденото вещество. Несъобразяването с тези изисквания, ако бъде установено след проверка на БАБХ, би ангажирало отговорността на дружеството-дистрибутор.
На национално ниво съществува Наредба за хранителните добавки („Наредбата“), която регламентира всички витамини и минерали, които могат да се използват при производството на хранителните добавки, както и техния максимално допустим дневен прием. Именно тук, от гледна точка на националната правна уредба, може да се стигне до разминаване между изискванията на две държави-членки. В следствие на това е възможна хипотеза, при която дадена хранителна добавка да не може да се предлага в България, но да е разрешена търговията с нея в друга държава-членка.
Етикетиране
Правилата относно етикетирането са уредени предимно на европейско ниво, по-конкретно в Регламент (ЕС) 1169/2011. В него се съдържа всичко от принципите, свързани с информацията за храните (представена посредством етикетиране) до специфично задължително съдържание върху етикета, в зависимост от вида продукт. В по-голямата част Наредбата препраща към уредбата на Регламент (ЕС) 1169/2011, но съдържа и някои допълнителни специфики, които не бива да се пренебрегват. Сред тях са: предупреждение да не се превишава препоръчваната дневна доза; предупреждение продуктът да не се използва като заместител на разнообразното хранене; предупреждение продуктът да се съхранява на място, недостъпно за деца и др.
От изключителна важност е информацията върху етикета да не съдържа каквото и да е внушение, че хранителната добавка предпазва от или лекува дадени заболявания. Това изискване е налице с цел разграничаването на този вид продукти от лекарствените продукти и медицинските изделия.
Наличие на складово помещение
Задължителна предпоставка за регистрацията към БАБХ е доказателство за това, че заявителят разполага с необходимото складово помещение за съхранение на хранителните добавки. За тази цел могат да бъдат представяни всякакви документи – документ за собственост, договори за наем. Задължително обаче е и удостоверение, че даденото складово помещение е одобрено като обект за търговия на едро за хранителни добавки. Подобно удостоверение се издава от съответната областна дирекция по безопасност на храните.
Регистрация към БАБХ
След изпълнение на горепосочените предпоставки, може да се пристъпи към подаване на заявление за регистрация на хранителните добавки към БАБХ. Подава се заявление по образец, като към него се прилагат посочените по-горе документи, касаещи складовото помещение, както и данни за самите хранителни добавки. В зависимост от продукта, тук могат да бъдат прилагани опаковки, етикети, проект за превод (ако се касае за продукт с опаковка на чужд език). В заявлението се посочва и дата за пускане на пазара, която трябва да бъде най-малко 14 дни след подаване на заявлението. В 14-дневен срок БАБХ разглежда заявлението и в зависимост от съответствието на приложените документи, или вписва хранителната добавка в своя регистър, или постановява заповед за отказ, която се връчва на заявителя. При успешно вписване всяка хранителна добавка получава уникален идентификационен номер, който задължително трябва да присъства върху опаковката или етикета с превод.
