Вътреобщностните доставки („ВОД“) се облагат по българския Закона за данък върху добавената стойност („ЗДДС“) с нулева ставка, освен в случаите на освободени доставки.
Органите по приходите могат да не признаят декларирани ВОД, ако при ревизия доставчикът не e представил необходимите доказателства. Тогава органите по приходите могат да приемат, че доставките са били извършени в България и ще начислят ДДС в размер на 20 %.
От това следва голямото значение на доказването на ВОД в хода на една ревизия.
Какво представлява ВОД по принцип?
В най-общия случай ВОД е доставката на стоки, при която (едновременно):
- доставчикът е лице, регистрирано по ЗДДС;
- стоките са транспортирани от България до територията на друга държава членка;
- стоките са транспортирани от или за сметка на доставчика или на получателя;
- получателят е задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;
- получателят е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика.
Някои други случаи на доставки на стоки при определени предпоставки на закона също представляват ВОД. Тези специфични случаи ще бъдат разгледани отделно.
Настоящата статия има за цел изясняването на най-общия случай на ВОД.
Същността на ВОД определя логиката и фактите за доказване.
С какви документи трябва да разполага доставчикът, за да докаже ВОД?
Тези документи са предвидени във:
- Регламент за изпълнение (EС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки („Регламентът/а на ЕС“);
- Правилника за прилагането на ЗДДС („ППЗДДС“)
Според ППЗДДС доставчикът може да избира един от следните два начина на доказване на ВОД:
- да не прилага Регламента – доставчикът ще събира и представя документите съгласно ППЗДДС или
- да прилага Регламента – доставчикът ще събира и представя фактура за доставката и документите съгласно Регламента на ЕС
2.1 Съгласно ППЗДДС и ако доставчикът не прилага Регламента на ЕС, той следва да разполага със:
2.1.1 Документ за доставката:
- фактура за доставката, която съдържа идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от друга държава членка, под който номер му е извършена доставката;
2.1.2 Документи за изпращането или транспортирането на стоките от България до територията на държава членка:
Когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя – транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Потвърждението следва да съдържа:
- дата и място на получаване;
- вид и количество на стоката;
- вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът;
- име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество;
- име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество;
Когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика – транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.
2.2 Съгласно Регламента на ЕС, документите за доказване на ВОД са:
2.2.1 Документи за изпращането или транспортирането на стоките от България до територията на държава членка:
- подписана товарителница;
- коносамент;
- фактура за въздушен товарен превоз;
- фактура от превозвача на стоките.
2.2.2 Документи за доставката:
- застрахователна полица във връзка с изпращането или превоза на стоките или банкови документи, доказващи заплащането на транспортирането или изпращането на стоките;
- официални документи, издадени от публичен орган, като например нотариус, с които се потвърждава пристигането на стоките в държавата членка на местоназначение;
- разписка, издадена от складодържател в държавата членка на местоназначение, с която се потвърждава съхранението на стоките в тази държава членка.
Документите следва да са издадени от две различни лица, независими едно от друго, от доставчика и от получателя.
2.3 Съгласно Регламента на ЕС, ВОД се доказва по един от следните начини:
2.3.1 Когато стоките са били изпратени или транспортирани от доставчика или от трето лице за негова сметка – доставчикът посочва това и разполага най-малко със:
- или два непротиворечащи си документа по точка 2.2.1 по-горе;
- или само с един от документите по точка 2.2.1 по-горе и един от документите по точка 2.2.2 по-горе, с които се потвърждава изпращането или транспортирането на стоките.
2.3.2 Когато стоките са били изпратени или транспортирани от получателя или от трето лице за негова сметка – доставчикът следва да разполага със:
Писмена декларация от получателя със следното съдържание:
- заявление, че стоките са били изпратени или транспортирани от получателя или от трето лице за негова сметка;
- държавата членка по местоназначение на стоките;
- дата на съставяне;
- името и адреса на получателя;
- количеството и вида на стоките;
- датата и мястото на пристигане на стоките;
- идентификационни данни на лицето, което приема стоките от името на получателя;
както и най-малко със :
- два непротиворечащи си документа по точка 2.2.1 по-горе;
- или само с един от документите по точка 2.2.1 по-горе и един от документите по точка 2.2.2 по-горе, с които се потвърждава изпращането или транспортирането на стоките.
Получателят следва да предостави на доставчика декларацията по-горе до десетия ден на месеца, следващ доставката.
Регламентът на ЕС следва да се прилага директно в България и да има предимство пред противоречащите му норми от ППЗДДС. ППЗДДС обаче предоставя на доставчика възможност да не прилага Регламента на ЕС. Поради това, органите по приходите следва да признават еднакво документите по ППЗДДС и тези по Регламента на ЕС.
Към кой момент доставчикът трябва да разполага с документите за ВОД?
Доставчикът следва да се снабди с документите до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем.
Ако не направи това, доставката се смята не за ВОД, а за облагаема със ставка 20 %. Данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на нарочен протокол по ЗДДС. Протоколът се издава в срок от 15 дена, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем.
Ако впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата чрез анулиране на протокола. За анулирането не се издава нов протокол. Анулирането се извършва в срок от 5 дена, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.
Особено важно е в хода на ревизията доставчикът да представи своевременно необходимите документи за ВОД. Важно е и получателят да е включил доставката в регистрите си – това се проверява от органите по приходите чрез международен обмен. В противен случай органите по приходите могат да приемат, че доставката е осъществена на територията на България и да начислят ДДС в размер на 20 %.