Преди малко повече от седмица Министерски съвет одобри законопроекта за нов Закон за покритите облигации (ЗПО), който следва да бъде представен пред Народното събрание от Министъра на финансите и в последствие да бъде приет след преминаването през съответната законодателна процедура. Законопроектът цели, както изрично е споменато и в допълнителните му разпоредби, да хармонизира в националното ни законодателство предписанията на Директива (ЕС) 2019/2162 на Европейския парламент и Съвета от 27 ноември 2019 г. относно емитирането на покрити облигации и публичния надзор върху тях, както и за изменение на директиви 2009/65/ЕО и 2014/59/ЕС.
В случай, че законопроектът бъде гласуван и приет, новият ЗПО изрично ще отмени понастоящем действащия Закон за ипотечните облигации. Със ЗПО се въвеждат немалко допълнителни норми и положения. На първо място законопроектът подробно разглежда съвкупността от активи (т.нар. „Пул на покритието“), които могат да се използват за обезпечение на покритите облигации. Предвижда се разширяване на пула в сравнение с досегашната уредба, като се добавят редица нови допустими активи, както и подробна уредба на възможността за включване на договори за деривати към пула.
Законопроектът съдържа възможността за създаване на т.нар. „вътрешногрупови структури за издаване на покрити облигации“. Това дава възможност на съответната банка-емитент от дадена група, при спазване на дадени условия, да включи издадените от нея покрити облигации в пула на покритие на облигации, издадени от друга банка от същата група.
За компетентен орган за надзор на покритите облигации е определена Българската народна банка (БНБ). По-конкретно, от нея се осъществява специализиран публичен надзор, което й дава специални правомощия в осъществяването на функцията. Сред тези правомощия са: право на свободен достъп до служебните помещения на лицата – обект на надзора, да приема насоки за банките-емитенти, да налага принудителни административни мерки и административни санкции и др. Тя е и органът, издаващ разрешение за емисия или програма покрити облигации. Съответната процедура за подаване на заявление за издаване на покрити облигации, която банката-емитент подава до БНБ, както и документите, които трябва да се приложат към него, намират отражение в проектозакона.
Интерес представлява и фигурата на наблюдател на покритието, чието назначаване се урежда от законопроекта като възможност в ръцете на банката-емитент. Функциите му се състоят предимно от наблюдение и контрол върху пула на покритието с цел законосъобразното поддържане на обезпеченията в рамките на пула, спазването на изискванията за водене на регистър на покритието, спазване на изискванията за ликвидност на пула и др. Подробно се уреждат също изискванията за отчетност и предоставяне на информация относно покритите облигации и кръга от техните обезпечения.
На БНБ, като орган, осъществяващ специализиран публичен надзор, се предоставя възможност в определени случаи да назначава извънреден управител, който да управлява покритите облигации на банката-емитент. Сред тези случаи са например хипотезата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на банката-емитент, както и случаите, когато тя е получила разрешение за доброволна ликвидация.
Не на последно място, законопроектът предвижда реда на издаване (от Управителния съвет на БНБ) и сроковете за обжалване на административните актове във връзка с покритите облигации и управлението и надзора върху тях. В последния Раздел III намират отражение предвидените различните по вид и размер санкции в случаите на нарушение на разпоредбите на съответните норми на ЗПО.
Според мотивите към законопроекта, някои от основните цели на новия ЗПО са: улесняване на кредитните институции да използват покрити облигации, доразвиване на законовата уредба на покритите облигации, което да гарантира по-високи нива на надеждност на този инструмент и защита на инвеститорите, цялостното стимулиране на инвестициите и разнообразяване на кръга от инвеститори и др.
