В практиката ни често се сблъскваме с търговско-правни въпроси, които засягат прилагането на законодателството срещу изпирането на пари.
Традиционни казуси от този вид са случаите, при които еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) има едноличен собственик на капитала физическо лице, което не предполага по партидата на дружеството в Търговския регистър да има вписан действителен собственик.
В някакъв момент обаче, след сключване на договор за прехвърляне на дружествени дялове, често се случва собствеността да премине в акционерно дружество или в чуждестранно юридическо лице, което поражда задължение за дружеството да впише по партидата си в Търговския регистър промяната в действителните собственици.
В такива моменти обичайно се стига до въпроса в кой момент точно е възникнало задължението на дружеството по чл. 6, ал. 2 от Закона за ТРРЮЛНЦ да заяви за вписване обстоятелството в 7-дневен срок от настъпването му. Нужна е яснота и относно дали задължението възниква от момента на сключването на договора за прехвърляне на дружествени дялове или от момента на вписването му в Търговския регистър. Не на последно място – кога изтича този срок и от кой момент насетне дружеството е в нарушение и може да бъде санкционирано.
Какво се случва на практика
Много често търговците се съсредоточават върху по-интуитивната и логична стъпка, а именно – да осигурят вписването на сделката в Търговския регистър със съответното заявление по образец.
Едва след това, когато вписването е вече факт, дружествата започват да организират въпроса с изготвянето на и сдобиването с необходимия набор от документи за вписване на действителните им собственици по партидите им в Търговския регистър. Този процес често изисква немалко време и усилия, тъй като е свързан с нотариални заверявания, издаване на удостоверения за актуални състояния от чуждестранни юрисдикции, процедури по преводи и легализации, осигуряване на лица за контакт по смисъла на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) и други.
Подхождайки по този начин, бизнесът рядко отчита, че с действията си формално нарушава чл. 63, ал. 1 от ЗМИП като по този начин се излага на риск от потенциални имуществени санкции.
В какво се състои нарушението
Макар да съществуват и противоречиви интерпретации по въпроса, приема се, че в отношенията между страните по договор за прехвърляне на дружествени дялове, транслативният ефект настъпва от момента на сключване на договора в предвидената от закона форма за действителност (нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно), а не от момента на вписване на прехвърлянето в Търговския регистър, което има само оповестително и защитно действие.
Следователно, доколкото именно сключването на договора е моментът, в който настъпва промяната в собствеността на дружеството, това е и моментът, от който за дружеството започва да тече 7-дневният срок за актуализиране на промените по партидата.
Последващото вписване в Търговския регистър само по себе си не поражда някакви права или задължения, а единствено има за цел да уведоми третите лица.
Токова разбиране е застъпено и в оскъдната съдебна практика по въпроса. Основният аргумент е, че няма как 7-дневният срок за обявяването на действителни собственици да тече от вписването на промяната в собствеността в Търговския регистър, тъй като това би довело до принципното обезсмисляне на съществуването на задължение за деклариране на действителен собственик след промяна в собствеността. Съдът намира, че, ако се следва тази логика, въпросното задължение никога не би могло да бъде нарушено, доколкото изпълнението му е поставено в зависимост от действието на самото задължено лице.
С оглед това, в случай, че дружеството забави да декларира действителните си собственици със съображението първо да изчака отразяването на промяната в собствеността по партидата, и междувременно минат повече от 7 дни от сключването на договора за прехвърляне на дялове, то налице е нарушение на чл. 63, ал. 1 от ЗМИП във връзка с чл. 6, ал. 2 от Закона за ТРЮЛНЦ.
Как да избегнем евентуални имуществени санкции
Гореизложеното има следното практическо измерение: двата срока – за подаване на Заявление А4 за промяна на собствеността на дружеството по партидата му в Търговския регистър и, съответно, за подаване на Заявление Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици, следва да се приеме, че текат паралелно един с друг от момента на сключването на договора за прехвърляне на дялове, а не един след друг.
Заявленията следва да бъдат пуснати в последователност първо Заявление А4 и след това Заявление Б7, като се предполага, че длъжностното лице следва да ги обработи в същата последователност. Обратното не би било възможно доколкото действителните собственици могат да бъдат вписани единствено след като сделката е била вече веднъж оповестена в Търговския регистър.
Горният подход значително намалява рисковете от налагане на имуществени санкции от компетентните органи.
