Въпросите за наследяването на дружествени дялове/акции на дружества, регистрирани в България, са често срещани и важни. Те са сложни за решаване и многообразни като проблеми.
Българското право може да бъде изрично избрано право за наследяването при упражняване на избор на приложимо право по силата на Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 04.07.2012 г. и/или да е приложимо право по силата на този регламент. Това важи за случаите, когато се прилага правото на Европейския съюз. В други случаи, българското право може да или ще се окаже приложимо вследствие на правилата на международното частно право. Ако българското наследствено право се окаже или е избрано за приложимо, правилата му също допълнително следва да бъдат съобразени, в т.ч. за наследяването по закон и по завещание, запазаните и разполагаеми части, кръговете на наследяване и др.
Тази статия не е изчерпателна, а цели единствено да даде първоначална идея относно наследяването на дялове/акции в България с оглед спецификата на отделните видове дружества. Статията обръща внимание на дружествата с най-голямо практическо значение.
1 Дружество с ограничена отговорност
1.1 Дружествата с ограничена отговорност („ООД“) в България са капиталови дружества. ООД продължава да съществува след смъртта на съдружник. Но ООД все пак има известен личен елемент и се приема, че съдружниците работят активно за бизнеса. Съдружник може да е само пълнолетно лице.
Ако наследникът е вече съдружник в ООД, то делът му в капитала би се увеличил с дела на починалия съдружник.
Смъртта на съдружник не води до автоматично приемане на пълнолетния наследник-несъдружник за съдружник със съответните права – право на глас, контрол, участие в дейността на дружеството и т.н. Наследява се дружествения дял, а не членственото правоотношение.
Наследникът-несъдружник може да стане съдружник, само след като дружеството приеме молбата му за това. Ако не подаде молба или не бъде приет, той има право на ликвидационна квота (имущество, равностойно на наследените дружествени дялове).
Децата обаче никога не могат да бъдат съдружници в дружество с ограничена отговорност. Когато наследникът е дете, той наследява само правото на съответната ликвидационна квота.
1.2 А какво става с еднолично дружество с ограничена отговорност („ЕООД“), когато неговият едноличен собственик и единствен управител почине?
Отговор на този въпрос дават Тълкувателното решение на Върховния касационен съд на Република България („ВКС“) от 31.05.2023 г. и Търговският закон.
Смъртта на едноличния собственик на капитала няма да доведе до автоматично прекратяване на ЕООД. Трябва да са налице и следните две отрицателни предпоствки:
- да не е предвидено друго в учредителния акт;
- наследниците да не са поискали да продължат дейността на ЕООД.
От момента на смъртта до момента на изявлението на наследниците е налице висящо състояние. В случай че изминат 3 месеца и ЕООД продължава да стои без управител, ЕООД може да бъде прекратено по иск на прокурора. Открива се процедура по принудителна ликвидация. Смъртта на управител в този случай ще се приравни на липса на вписан в Търговския регистър управител.
Наследниците могат да се защитят, като:
- конституират органи на дружеството и впишат управител до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество– тогава искът ще бъде отхвърлен;
- се възползват от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация.
Когато след смъртта на едноличния собственик и единствен управител на ЕООД има само един наследник и той е дете, детето ще има право да получи ликвидационния дял чрез съдебната процедура по ликвидация.
2. Акционерно дружество
Въпросите, които най-често възникват при наследяването на акции в акционерно дружество („АД“), са как се упражняват правата на починалия акционер при повече от един наследник.
Акциите могат да бъдат обикновени и привилегировани, налични и безналични, др.
При наследяването на налични поименни акции от повече от един наследник, те не се разпределят механично между наследниците спрямо дела на всеки наследник. Всеки един от наследниците придобива идеална част от всяка акция съответно на наследствения му дял, а не реален брой акции – наследниците придобиват всяка една акция в съсобственост. Това следва от Тълкувателно решение на ВКС от 31.07.2020 г. Споровете между акционерите-сънаследници, както и между акционери-наследници и АД, могат да се решават по съдебен ред, включително по реда за спор за наследство и дружествени искове. Приема се, че двата иска могат да се разглеждат съвместно като начин за постигане на по-добра защита на акционерите.
Някои от правата, които дава акцията, могат да се упражняват самостоятелно от всеки от наследниците. Но други права в случай на съсобственост – чрез определяне на общ представител.
Наличните акции могат да бъдат предмет само на доброволна делба (не и на съдебна).
Наследниците се вписват както следва:
- при налични поименни акции – в Книгата на акционерите;
- при безналични акции – пред Централния депозитар.
Акциите в АД могат да бъдат наследени както като собственост, така и като акционерни права. За разлика от ООД, деца могат да наследяват акции и да станат акционери в АД. Ако наследникът е дете, тези права ще се упражняват чрез живия родител.
3 Дружество с променлив капитал
С измененията в Търговския закон, обнародвани в Държавен вестник на 01.08.2023 г., се въведе съвсем нов вид дружество – дружество с променлив капитал („ДПК“).
ДПК може да е само предприятие, което има:
- средносписъчен брой на персонала по-малък от 50 души и
- годишен оборот, който не превишава 4 000 000.00 лева и/или
- стойност на активите, която не превишава 4 000 000.00 лева.
ДПК съчетава предимствата на ООД и АД. ДПК по характеристика е близо до капиталовите дружества със засилени персонални елементи.
Капиталът на ДПК е променлив и не подлежи на вписване в Търговския регистър. Размерът на капитала се установява с решение на редовното годишно общо събрание, свикано за разглеждане на годишния финансов отчет.
Дяловете от капитала на ДПК може да са различни по размер за отделните класове. Дяловете от един клас са с една и съща номинална стойност, която не може да бъде по-малка от една стотинка.
Дружественият дял от капитала на ДПК може да се наследява.
3.1 Наследяване на дружествен дял на съдружник
При смърт на съдружник в ДПК, неговите наследници могат да изявят желание да встъпят, освен ако не е уговорено друго в дружествения договор. Наследниците заявяват искането си да встъпят в ДПК в срок от 3 месеца от откриване на наследството.
Ако наследниците не желаят да станат съдружници, ДПК им изплаща стойността на дружествения дял на наследодателя към момента на неговата смърт. Наследяването трябва да бъде вписано в книгата на съдружниците, за да има действие спрямо ДПК.
3.2 Наследяване на дял при придобито право от страна на лице, наето от ДПК
Общото събрание на ДПК може да учреди на наети от дружеството лица право на придобиване на дялове. Видът на договора (трудов, граждански, др.) или правоотношението между ДПК и лицето няма значение.
Правото се упражнява само чрез прехвърляне на собствени дялове на ДПК. Общият брой на продобитите по този начин дялове не може да бъде повече от 15 % от всички дялове.
Търговският закон предвижда ред за учредяване, упражняване и ограничаване на правото.
Правото за придобиване на дялове е непрехвърлимо. Наследниците на лицето, в чиято полза е било учредено това право, могат да го упражнят в срок от 6 месеца от смъртта на лицето. Трябва обаче условията за упражняването на правото да са настъпили до датата на смъртта.
