В последно време, в практиката възникват казуси, при които биват обжалвани документи, издадени от държавни органи, в частност – органи по приходите. Става дума за заповеди за възлагане на ревизия, ревизионни доклади и ревизионни актове, издадени като електронни.
Споровете, които възникват, целят обявяване на издадените от държавните органи електронни документи за неподписани официални документи, поради подписването им с „професионален електронен подпис“, а не с „квалифициран електронен подпис“. Последицата от това е, че неподписаните заповеди за възлагане на ревизия и ревизионни доклади, обуславят недопустимост на цялото ревизионно производство, а неподписаните ревизионни актове – нищожност на издадения ревизионен акт.
1 Дефиниции в Регламент № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. („Регламента“) и в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги („ЗЕДЕУУ“)
1.1 Дефиниции според Регламента
Усъвършенстваният електронен подпис съгласно Регламента е електронен подпис, който: е свързан по уникален начин с титуляря на подписа; може да идентифицира титуляря на подписа; създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол и е свързан с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях. Квалифицираният електронен подпис от своя страна, представлява усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, а квалифицираното удостоверение за електронен подпис се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и отговаря на определени изисквания. Издалия квалифицираното удостоверение доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги трябва да може да се идентифицира по определени белези.
Също, има определени изисквания към устройствата за създаване на квалифициран електронен подпис, които следва да гарантират чрез подходящи технически и процедурни средства най-малко, че поверителността на данните за създаване на електронен подпис е разумно гарантирана, че тези данни на практика се срещат само веднъж, че електронният подпис е надеждно защитен срещу подправяне и че посочените данни са надеждно защитени от законния титуляр на електронния подпис срещу използване от други лица.
1.2 Дефиниции в ЗЕДЕУУ
Относно дефинициите на електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис, ЗЕДЕУУ препраща към дефинициите на Регламента.
ЗЕДЕУУ определя, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
2 Дело С-362/21 в Съда на ЕС, образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд – Велико Търново (България)
В рамките на висящо производство по дело в Административен съд – Велико Търново, със страни: дружество като жалбоподател и Директора на Дирекция „ Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново като ответник, с предмет обжалване на ревизионното производство като незаконосъобразно и ревизионният акт като нищожен, поради подписването им с „професионален електронен подпис“, Административен съд – Велико Търново отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС по тълкуването на определени разпоредби от приложимия към казуса Регламент № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
Един от въпросите на запитващата юрисдикция – Административен съд- Велико Търново, беше дали следва да се тълкува, че е недопустимо да се обяви административен акт за нищожен, когато той е издаден като електронен документ и е подписан с електронен подпис, различен от квалифициран електронен подпис. Въпрос имаше и във връзка с това, дали при установяването електронен подпис квалифициран ли е или не, е достатъчно да се изпише „квалифициран електронен подпис“ в удостоверението, издадено от доставчика на удостоверителни услуги, или самият съд трябва да установи изпълнение на кумулативните изисквания, които следва да са налице съгласно Регламента, за да се приеме по отношение на един подпис дали е усъвършенстван електронен подпис. Друг въпрос беше, дали ако доставчикът на удостоверителни услуги определя електронния подпис като „професионален“, е достатъчно да се приеме, че не е налице „квалифициран електронен подпис“, след като липсва квалифицирано удостоверение от доставчика, или следва да се установи дали подписите отговарят на изискванията за квалифициран електронен подпис.
3 Решение на Съда на ЕС от 20 октомври 2022 г. по дело С-362/21
Решението на Съда на ЕС даде отговори на поставените преюдициални запитвания.
Съдът се произнесе, че Регламентът следва да се тълкува в смисъл, че допуска издаден като електронен документ административен акт да бъде обявен за нищожен, когато е подписан с електронен подпис, който не отговаря на предвидените в Регламента изисквания, за да може да се счита за „квалифициран електронен подпис“, стига актът да не е обявен за нищожен единствено защото положеният върху него подпис е в електронна форма.
Съдът се произнесе също, че при липса на „квалифицирано удостоверение за електронен подпис“ е налице достатъчно основание, за да се приеме, че електронният подпис не представлява квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламента, като в тази връзка е ирелевантно евентуалното му обозначаване като „професионален електронен подпис“.
Регламентът трябва да се тълкува в смисъл, че ако в удостоверението, издадено от доставчика на удостоверителни услуги, е вписан електронен подпис, това не е достатъчно, за да се смята, че този подпис отговаря на предвидените в Регламента изисквания, за да се счита за „квалифициран електронен подпис“. Когато обозначаването се оспорва в рамките на съдебно производство, националният съд е длъжен да провери дали са изпълнени всички изисквания на Регламента относно „квалифицирания електронен подпис“, което задължава националният съд да провери по-специално и дали са изпълнени изискванията за усъвършенстван електронен подпис.
4 Практика на Българските съдилища по повод издадените от държавните органи електронни документи, подписани с „професионален електронен подпис“
4.1 По делото пред Административен съд – Велико Търново, по което е инициирано отправянето на преюдициалното запитване до СЕС и като е взето предвид даденото от СЕС тълкуване на разпоредбите на Регламента, българският съд е постановил решение, като е обявил нищожността на ревизионния акт.
Административен съд Велико Търново е намерил за недоказани предпоставките за наличие на усъвършенстван електронен подпис, който се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис. Съдът е счел, че с посочването на трите имена на титуляра на подписа и електронен адрес, не е достатъчно да се изпълнят условията електронния подпис да е свързан по уникален начин с титуляра на подписа и че не може да се идентифицира титуляра на подписа. Според съда не са били изпълнени и изискванията на българското законодателство и относно индивидуализиране на автора на електронния подпис, доколкото в разпечатките от публичния регистър на електронните подписи като титуляр на електронните подписи е било посочено „ТД на НАП- Велико Търново“, а такова юридическо лице не съществува. ТД на НАП е структурна единица на юридическото лице НАП и не може да бъде титуляр на издадени електронни подписи с автори нейни служители. Съдът е установил и че оспорените в производството електронни документи, не са подписани с квалифициран електронен подпис.
Съдът е достигнал до извода, че липсата на положени подписи на ревизионния акт води до неговата нищожност, защото липсва задължителен реквизит на административния акт. Липсата на подпис и върху заповедта за възлагане на ревизия, води до липса на редовно започнало ревизионно производство. Липсва и компетентност на органите, които са издали ревизионния доклад, защото не са надлежно определени ревизиращите органи по приходите и ръководителя на ревизията. Липсват и надлежно определен предмет на ревизията и надлежно събрани доказателства. Според съда подобни пороци представляват процесуални нарушения, които не могат да се санират в хода на съдебното производство.
4.2 Практика по други дела със същия предмет
Практиката по дела със същия предмет показва, че решения като това на Административен съд-Велико Търново не са единични. Все по-често в решенията си съдилищата достигат до изводи, че недостатъците на електронните подписи са такива, че по делата не успява да се докаже, че те притежават характеристиките на квалифицирани електронни подписи; че не може да бъде установено по безспорен начин кои са авторите на актовете; че актовете, даващи начало и продължителност на ревизията и крайният акт на ревизията не съответстват на изискването на закона за форма, защото не се считат за надлежно подписани.
