Нелоялната конкуренция на свободния пазар се проявява под различни форми. Всяка от тях намира израз в различен аспект от предлагането на продукт или услуга. Фокусът може да бъде поставен върху външния вид, имитирайки конкурент или подвеждайки потребителя относно съществени характеристики. Друга проява е нелоялното поведение с оглед на рекламата и процеса на рекламиране. Особен случай обаче представлява практиката по нелоялно привличане на клиенти.
Настоящият кратък преглед цели да внесе яснота относно процеса при установяване на нелоялното привличане на клиенти. Спор между две конкурентни дружества в сферата на управление на недвижими имоти дава повод за скорошно решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Накратко, едното дружество използва домейн на кирилица, който е идентичен със самото наименование на другото дружество. В решението, наред с други основания, е разгледана разпоредбата на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) относно нелоялното привличане на клиенти: чл. 36 ал. 1.
Както при всяка форма на нелоялна конкуренция, разпоредбите за нелоялното привличане на клиенти също се нуждаят от конкретизация и ясни критерии за установяването на наличието, респективно отсъствието, на забранената практика. В своето решение КЗК очертава трите критерия, които трябва да бъдат кумулативно налични, за да намери приложение разпоредбата на ЗЗК за нелоялно привличане на клиенти. Това са именно:
Нелоялно конкурентно поведение
С други думи, нужно е на първо място обективно да се открие и докаже недобросъвестно поведение от страна на конкурент в сферата. Това е основата на логическата цялост на чл. 36 ал. 1, тъй като представлява същността на нормата – поведението, което трябва да бъде ограничено.
Прекратяване или нарушаване на вече сключени договори, или осуетяване на сключване на договори с конкуренти
Този елемент е ключов и същевременно особен по своята същност в сравнение със съставите на останалите разпоредби на ЗЗК, свързани с нелоялната конкуренция. Както Комисията недвусмислено подчертава, това е единствената разпоредба, която изисква реално настъпил и обективно доказан вредоносен резултат. При това се касае за конкретен изчерпателно описан такъв (прекратяване/нарушаване на сключен(и) договор(и) или осуетяване на сключването). Останалите хипотези за нелоялната конкуренция също включват вече настъпил вредоносен резултат като условие, но алтернативно включват и самия потенциал за настъпване на такъв в своя състав.
Това безспорно е трудно за доказване. Именно тук „пропада“ и част от аргументацията на дружеството, подало искането до КЗК. Макар подробно анализирано още в предходната точка от изложението на правната аргументация на Комисията, безспорно установеният потенциал за заблуждение на потребителите в следствие на използвания домейн се явява недостатъчно обстоятелство. Ето защо след като установява, че няма изложени доказателства, показващи обективното наличие на вече настъпил вредоносен резултат, Комисията прекратява проверката в контекста на чл. 36 ал. 1 ЗЗК поради липсата на една от трите кумулативно посочени предпоставки.
Пряка причинно следствена връзка
Или по-точно: трябва да се установи пряка причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и настъпилия вредоносен резултат. Действително интуитивна и подразбираща се трета и финална стъпка, но все пак необходима такава. Без нея простото наличие на нелоялни действия от една страна и обективно настъпилият вредоносен резултат от друга, са просто две самостоятелни несвързани обстоятелства. Причинно-следствената връзка се явява нещото, което ги обединява в една кохерентна цялост.
Последователността, в която се проверява наличието (или отсъствието) на трите елемента не е изяснена. В случай на наличие на доказателства за всеки от трите елемента, логиката подсказва, че те следва да се разгледат в реда: недобросъвестни действия – вредоносен резултат – причинно-следствена връзка. При всички положения причинно-следствената връзка следва да се установи последна, тъй като останалите два елемента по необходимост я предхождат. Ако обаче е явно отсъствието на доказателства за един от елементите, то проверката вероятно би започнала от него (както е в настоящото решение), тъй като отхвърлянето на единия от елементите обезсмисля анализа на другите два кумулативни елемента.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
