В процедурата по присъединяване на обекти към електроразпределителната мрежа често срещани са случаите, в които съгласно договора за присъединяване със съответния оператор е уговорено, че клиентът ще изгради линейните съоръжения за присъединяване към мрежата (кабелни линии за свързване на електрически уредби, т.н. „линейни инженерни мрежи“ по смисъла на пар.5 т.1 от ДР на ЗУТ), които впоследствие ще прехвърли възмездно в собственост на оператора на разпределителната мрежа на база на взаимно признати разходи.
Основна стъпка при изграждането на подобни линейни съоръжения е уреждането на вещните права с лицата, собственици на имотите, през които се предвижда да преминават линейните инженерни мрежи. За целта е необходимо собствениците на засегнатите имоти да учредят сервитутни права (право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура) в полза на лицата, които предстои да изградят съответните съоръжения. Подобни сервитутни права могат да възникнат или по силата на писмен договор между собствениците на поземлените имоти с нотариална заверка на подписите (чл. 193 от ЗУТ) или по силата на закона (чл. 64 от Закона за енергетиката), когато се касае за енергийни предприятия по смисъла на Закона за енергетиката.
В случай, че засегнатият имот е собственост на лицето, което изгражда съоръженията, учредяване на сервитутни права не е необходимо. Какво се случва обаче ако лицето изгради линейните мрежи съобразно договора за присъединяване към мрежата и преди да е прехвърлило правата върху съоръженията в полза на оператора се е разпоредило с правото си на собственост върху засегнатия имот в полза на трето лице?
Отговор на този въпрос е даден в Решение № 22 от 23.09.2021 г. по т.д. № 2925/2019г. на I т.о., ТК на Върховния Касационен Съд („Решението“), в което подробно са разгледани основните характеристики на законния (квазиличен) сервитут, учреден в чл. 64 от Закона за енергетиката („ЗЕ“).
Съгласно ЗЕ и ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, не е необходим договор, за да възникне сервитут по смисъла на чл. 64 от ЗЕ. В този смисъл, волята на собственика на служещия имот (респ. притежателят на ограничени вещни права върху същия) е ирелевантна за притежанието на сервитута от експлоатационното дружество. Тоест, собственикът на засегнатият имот е длъжен да се съобрази с възникването на законния сервитут, при осъществяване на предпоставките по чл.64 ал.4 ЗЕ.
Предпоставките за възникване на сервитутни права по чл. 64 от ЗЕ са ясно посочени в ЗЕ:
- влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определят местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и
- титулярят на сервитута да изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.
Съгласно чл.64 ал.2 ЗУТ, елементите на техническата инфраструктура се предвиждат в устройствени схеми и планове, като неразделна част от устройствените планове са специализираните схеми, съдържащи информация за вида, размера и техническите характеристики на елементите на техническата инфраструктура. Чл.66 от ЗЕ също предвижда, че видът и местоположението на енергийните обекти и на площите на служещите имоти, включени в границите на сервитутите по този закон, се определят в общи и подробни устройствени планове.
С подробен устройствен план по чл.110 ал.1 т.1 ЗУТ се урегулират „мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура с техните сервитутни ивици …” (т.10 ), а съгласно чл.64 ал.1 т.3 от ЗУТ, елементи на техническата инфраструктура са преносните (довеждащи и отвеждащи) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулираната територия.
В Решението ВКС изрично посочва, че съгласно чл.48 от Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове, графичните материали се изготвят към предварителния проект за План за застрояване и регулация („ПЗР“), като включват, наред с останалото си съдържание, мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура и техните сервитутни ивици, а текстовите материали, които също са приложение на предварителния ПЗР, включват обяснителна записка с информация и за състоянието на техническата инфраструктура.
Посочва се също така, че „вписването на сервитута в имотния регистър, съгласно настоящата разпоредба на чл.64а ал.1 ЗЕ, се основава именно на тези графични и текстови материали, приложения към предварителния подробен устройствен план, изготвен за съответната територия, касаещи и съответните съоръжения на техническата инфраструктура.
Въз основа на тези разсъждения, ВКС приема, че в разглеждания казус към момента на изграждането на съоръженията, не е било необходимо учредяване на сервитутни права, тъй като имотът е бил собственост на лицето, изградило кабелната линия съгласно договора за присъединяване с оператора. Необходимостта от подобен сервитут се поражда впоследствие при прехвърляне на собствеността върху земята (идеални части от земята) в полза на трети лице.
При прехвърляне на съоръженията в полза на енергийното предприятие (оператора), сервитутни права ще възникнат в негова полза по силата на закона, без да е необходим договор, в случай, че са налице предпоставките по чл. 64 от ЗЕ.
На последно място, в своето решение ВКС посочва, че макар линейните инженерни мрежи на електроснабдяването да не са обекти на кадастъра по смисъла на чл.23 вр. с пар.1 т.1 от ДР на ЗКИР и да не получават идентификатор, то възникващите сервитути за ползването на изградените съоръжения на техническата инфраструктура подлежат на отбелязване в кадастъра в качеството им на „зони на ограничения върху поземлените имоти „ , по смисъла на пар. 1 т.20 от ДР на ЗКИР / чл. 2 ал.2 т.4 , чл.32 ал.1 б.”б” ЗКИР.
