На 20-ти октомври 2023 година в Народното събрание беше внесен проект на Закон за енергията от възобновяеми източници в морските пространства.
Законът ще урежда обществените отношения, свързани с производството на електрическа енергия от вятърни електроцентрали. Законът рамкира правно-административния ред за планиране, изграждане, експлоатация и премахване на електроенергийните вятърни централи в морските пространства на Република България.
Приемането на този закон се предпоставя от нуждата от местно производство и потребление на нисковъглеродна енергия и от изпълнението на поетите ангажименти на Република България на национално и международно ниво за опазване на климата (изпълнение на Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30.06.2021 г.; Реформа 10 от одобрения национален план за възстановяване и устойчивост: Декарбонизация на енергийния сектор в периода след 2026 г., във връзка с Парижкото споразумение и Европейския зелен пакт; изпълнение на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. и др.).
Вследствие на сегашната геополитическа ситуация Съветът на ЕС предложи промяна в Директивата за възобновяема енергия на ЕС, като част от предложенията включват извършването на съвместно енергийно планиране в морските пространства и споделяне на трансгранични офшорни вятърни проекти между държавите-членки, споделящи морски басейн. По прогнози на множество проведени изследвания, оценката на техническия потенциал на българската акватория варира между 62 ГВт и достига чак до 176 ГВт.
Едно от най-съществените предвиждания на проектозакона е създаването на специален административен орган – интердисциплинарен, междуинституционален, наречен Междуведомствен експертен съвет за развитие на офшорната вятърна енергия (МЕСРОВЕ), който орган ще координира процеса на планиране, изграждане и експлоатация на вятърните електроцентрали в морското пространство.
Съществено предвиждане в закона са възможните подходи за разработване на офшорни проекти. Двата възможни режима за предоставяне права на икономическите субекти за изграждане и експлоатация на вятърни електроцентрали се определят от приоритетните и неприоритетните зони на Черно море. За приоритетните зони в българския участък на Черно море, които се отличават с по-благоприятни параметри, се предвижда отдаването им на търг, след детайлно проучване от страна на българската държава, а избраните проектни разработчици оползотворяват ресурсния потенциал въз основа на концесионно споразумение при възможно най-ниски разходи за производство на електроенергия.
Другият възможен подход касае неприоритетните зони. Процедурата е открита, водена от инвеститора, а разработчиците на офшорни електроцентрали извършват всички проучвания сами и след като докажат целесъобразността на проектите, те могат да получат изключителни права за разработване и експлоатация на вятърни електроцентрали. Изключителните им права отново са скрепени с концесионен договор.
Част от целите на приемането на новия закон включват:
- привличането на дългосрочни инвестиции в енергийния и индустриалния сектор;
- привличането на квалифицирана работна сила в нов икономически сектор – работната сила ще е нужна във всеки един етап – планирането, изграждането, монтажа, експлоатирането и демонтажа на съоръженията, както и по време на тяхната поддръжка;
- намаляването на въглеродните емисии в изпълнение на общия европейски план за достигането до европейска климатична неутралност до 2050 г.;
- провеждането на прозрачни процедури за увеличаване на инсталираната мощност на офшорни вятърни турбини с поне 1 ГВт до 2035 г. и поне 3 ГВт до 2040 г.
