Чл. 227 ЗЗД (Закона за задълженията и договорите) предвижда хипотезите, при които дарението може да бъде отменено и те са следните:
- Когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
- Когато дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и
- Когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Настоящата публикация коментира и анализира единствено третата хипотеза, касаеща отказ от издръжка – чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.
Дарението не създава за дарения автоматично задължение да издържа дарителя. За да възникне това задължение е необходимо да са настъпили нови факти извън правопораждащия, сочещи че дарителят е изпаднал в трайна нужда, за продължителен период от време и да е поискал издръжка от дарения, дареният да разполага с достатъчно средства, така, че с даването на издръжка на дарителя дареният да не постави себе си и лицата, които издържа в по-лошо положение от това на дарителя и на последно място, дареният да е отказал исканата от дарителя издръжка и то неоснователно. Само в тези случаи моралното задължение на дарения се трансформира в правно и неговото неизпълнение е скрепено със санкция – отмяна на дарението. Следователно отменителното основание е непризнателност, изразяваща се в отказ на дарения да даде издръжка на дарителя, от която той се нуждае.
По отношение на понятието „нужда от издръжка“, при наличието на която за дарителя да възникне правото да иска отмяна на дарението, не съществува законова дефиниция. В теорията и трайната съдебна практика по приложението на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД се приема, че нуждата от издръжка следва да се преценява с оглед фактическите обстоятелства при всеки конкретен случай, след като се вземат предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната. Необходимо е също нуждата да има траен характер. От значение е и цялото имущество на дарителя – както разполагаемите парични средства, така и всички други притежания, от които може да се реализира доход.