Настоящата статия има за цел да разгледа възможностите за получаване на обезщетение за претърпени от физически или юридически лица вреди в специфичната хипотеза на обжалване на ревизионни актове по административен ред и в частност – заплатените при обжалването им адвокатски възнаграждения.
Действащата към момента правна уредба в Република България предвижда обжалването на ревизионните актове (като вид административни актов) – да преминава задължително през два етапа на обжалване. Първият е т.нар. административно обжалване. Той предвижда задължително издаденият ревизионен акт първо да бъде обжалван пред компетентния административен орган. Едва след изчерпване на този способ, законът допуска обжалване и по съдебен ред – пред компетентния български съд.
Доколкото ревизионните актове касаят специфична материя, изискваща специализирани познания, успешното обжалване в повечето случаи изисква използване на специализирани адвокатски услуги. Ето защо ревизираните лица в практиката сключват договори за правни услуги, като заплащат съответното адвокатско възнаграждение, както за обжалване по административен, така и за обжалване по съдебен ред.
В случай на успешно обжалване ревизионният акт се отменя от административния орган или от съда.
Възниква въпросът – възможно ли е лицата да получат обратно заплатените от тях адвокатски възнаграждения в производствата по обжалване на ревизионните актове – съответно административното и съдебно такова?
В случаите на успешно съдебно обжалване на ревизионните актове, заплатените адвокатски възнаграждения се присъждат от съда със самото съдебно решение.
В закона обаче не е предвидена възможност за присъждане на заплатените адвокатски възнаграждения в първата фаза на обжалване – а именно административното обжалване.[1]
Как да възстановим заплатените адвокатски възнаграждения в административното производство при отменен акт?
Отговорът на този въпрос е: редът, по който следва да се премине, е предвиден в чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Този ред предвижда провеждане на отделно исково производство, в рамките на което лицето, заплатило адвокатско възнаграждение, предявява иск срещу административния орган, който е издал съответния административен акт. В случаите на незаконосъобразни ревизионни актове това е Национална агенция за приходите (НАП).
Предмет на иска
Предмет на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е осъждане на НАП, в качеството на ответник, да заплати на увреденото лице платеното от него адвокатско възнаграждение в производството по административно обжалване на ревизионния акт.
Какви са предпоставките за успешно провеждане на иск по реда чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ?
Фактическият състав на исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ включва в кумулативна даденост: 1. наличие на издаден административен акт или действие на длъжностно лице или орган на ответника; 2. незаконосъобразност на акта или действието; 3. причинена вреда и нейния размер; 4. причинна връзка между незаконосъобразното действие на длъжностно лице или орган на ответника и настъпилия вредоносен резултат.
От горното следва, че за да бъде успешно проведено такова производство, трябва едновременно да са изпълнени следните условия:
- Издаден административен акт – в конкретния случай – ревизионен акт;
- Незаконосъобразният административен акт да е обжалван по административен ред и впоследствие да е отменен;
- Причинена вреда.
На следващо място – необходимо е да е настъпила вреда. В конкретния случай, вредата се изразява в заплатеното в производството по оспорване на административния акт по административен ред адвокатско възнаграждение.
- Причинно-следствена връзка между незаконосъобразни административен акт и причинената вреда
Последното и задължително условие, за да бъде присъдено заплатеното в производството по обжалване по административен ред адвокатско възнаграждение, е да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния административен акт и вредата.
Причинна връзка в този случай би била налице винаги, когато адвокатското възнаграждение е заплатено за оспорване на конкретния административен акт в конкретното административно производство. [2]
Възможно ли е да се претендира и заплащане на лихви?
В производствата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДВ е допустимо претендирането и на обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД.
Началната дата, от която е допустимо претендирането му, е датата на влизане в сила на акта, с който се отменя незаконосъобразния Ревизионен акт.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
[1]По-конкретно – в разпоредбите на чл. 152 – чл. 155 ДОПК, „Обжалване на ревизионния акт по административен ред“ не е регламентиран въпросът за разпределение на понесените от страните разноски при обжалване по административен ред. Липсва нарочна уредба и в субсидиарно приложимите съгласно § 2 от ДР на ДОПК Административно – процесуален кодекс (АПК) и Граждански – процесуален кодекс (ГПК), поради което и Д ОДОП не е имал законова възможност да присъди тези разноски.
[2] Константна е съдебната практика, съгласно която при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни административни актове, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. Това се потвърждава и от изложеното в мотивите ТР № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. ВАС.
