Облагането на доходите на физическите лица, получени от някои случаи на онлайн продажби

Начало » Публикации » Облагането на доходите на физическите лица, получени от някои случаи на онлайн продажби

Статията коментира облагането на доходи, получени от физически лица от онлайн (електронна) търговия, извършвана чрез куриерски дружества и плащания с наложен платеж или пощенски парични преводи. Най-често това са лица, които не са регистрирани като търговци, но реализират доходи от продажби на вещи чрез електронни магазини, интернет сайтове, социални мрежи. Доходите обаче могат да бъдат приети от органите по приходите за доходи от стопанска дейност и подлежащи на облагане.

Кога дейността на тези лица ще се счита за търговска за целите на данъчното облагане?

Физическите лица, които често продават стоки и получават доходи от тази дейност, ще бъдат третирани от данъчните органи като търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон („ТЗ“). Фактът на регулярността на сделките и получаваните доходи ще е определящ, а не наличието на регистрация като търговци и декларираното от лицето.

Ако продажбите са многобройни (т.е. нямат инцидентен характер и не са продажби на вещи за лично ползване), то тези продажби ще навеждат на регулярност и стопански характер на дейността, която носи доходи. Данъчните органи тогава ще приемат, че тези лица са действали като търговци, осъществявали са стопанска дейност, трябвало е да водят съответната счетоводна отчетност и да декларират тези доходи в годишните данъчни декларации по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица („ЗДДФЛ“). Прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ ще бъде изключено. Реализираните по този начин доходи ще попаднат в обхвата на облагаемите доходи чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ като доходи от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ дори без регистрация като търговец.

Как се определят данъчните задължения в случаите на недекларирани доходи от онлайн търговия?

В тези случаи данъчните задължения се определят най-често в резултат на ревизия, извършена по особения ред на чл. 122-чл. 124 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс („ДОПК“). Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното. Обърната е доказателствената тежест – физическото лице следва с доказателства да оборва констатациите на данъчните органи.

За да бъде една ревизия извършена по особения ред на чл. 122-чл. 124 от ДОПК, трябва да са налице предпоставките по чл. 124, ал. 1 от ДОПК. В тежест на данъчните органи е да докажат наличието на основание ревизията да бъде извършена именно по особения ред. В случаите на недекларирани доходи от онлайн продажби, конкретното основание е по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК, понякога съчетано с това по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Данъчната основа се определя по реда и правилата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

Ако ревизията не е била извършена по особения ред за облагане, реализираните доходи от извършваната електронна търговия ще бъдат облагани по общия ред като доходи от стопанска дейност на физическо лице – на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда на чл. 26, ал. 1-6 от ЗДДФЛ с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ върху данъчната печалба, определена по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Данъчните органи следва правилно да определят задълженото лице и точния размер на недекларираните доходи, за да е законосъобразно данъчното облагане. Това нерядко е истинско предизвикателство, особено в случаите на извършвана онлайн търговия с доставки по куриери и плащания с наложен платеж и/или пощенски парични преводи.

Как да се защитават лицата срещу констатации за недекларирани доходи от електронна търговия?

Физическите лица може да се защитават както още в хода на ревизията, така и при обжалването на ревизионния акт по административен, а впоследствие, ако се наложи, и по съдебен ред. Защитата се извършва с представяне на писмени доказателства и оборване на констатациите на данъчните органи, при отчитане на реда на извършване на ревизията – особения или общия ред. Може да се обжалва и самото провеждане на ревизията като основание, ред и/или извършени процесуални действия.

Ако са налице основания за това, физическото лице може да твърди, че не е имало недекларирани доходи от онлайн търговия и/или че данъчните задължения са му били неправилно определени по основание, размер или др.

Извършвани онлайн продажби на вещи с доставки по куриери и плащания с наложен платеж и/или пощенски парични преводи крие много трудности при доказването или оборването, в това число относно:

  • точното лице, което е извършвало продажбите;
  • предметът и честотата на продажбите – дали изобщо става дума за търговска дейност;
  • връзката между конкретни продажби и реализираните от тях доходи;
  • размера на реализираните доходи;
  • вложените от физическото лице разходи в онлайн продажбите;
  • документите, налични в пощенски служби, куриерски дружества и други трети лица;
  • други.

От фактите, обстоятелствата и доказателствата по конкретни случаи може да се окаже, че:

  • лицето не е действало в личното си качество, а като служител по трудов договор или пълномощник по пълномощно за някои или всички продажби;
  • извършени са били продажби на лични вещи с инцидентен характер и не е налице стопанска дейност;
  • не са налице доказателства за недекларирани от физическото лице доходи – представени са били например само таблици за вътрешно ползване от куриерски дружества и пощенски служби;
  • при определянето на данъчната основа не са били взети предвид доказателствата за направените от физическото лице разходи;
  • разписки с различни подписи се водят от куриерски дружества и пощенски служби като направени от едно и също лице, наличие на нечетливи или непълни откъм данни документи, др.;
  • доходите, изглеждащи като от недекларирани продажби, са всъщност част от други декларирани доходи – закупени резервни части при предоставени услуги за ремонт или последваща продажба на стоките;
  • други.

Установяванията се правят на базата на всички писмени документи – представени от самото физическо лице, както и събрани от данъчните органи от лицето, куриерски дружества, пощенски служби, други трети лица след извършени насрещни проверки на физически лица и дружества. Успехът на защитата зависи до голяма степен от убедителността на писмените доказателства и аргументите на физическото лице.

Настоящата статия служи само за информация. Тя не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.