На 21 Април 2022 г. в Народното събрание бе внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност („ЗДДС“). Настоящата новина цели да обърне внимание на акцентите от законопроекта.
Сред основните цели на законопроекта, видно от приложените към него мотиви, е да осъвремени уредбата на ЗДДС, така че да е съобразена с актуалната реалност. Последните изменения на минималния праг датират още от 2002 г. и са влезли в сила от 2003 г., при съществено различни обществено-икономически отношения, покупателна способност и инфлационни нива. Сред останалите причини за нуждата от приемане на предложеното изменение се споменава и КОВИД-19 пандемията, довела до промяна в оборотите и разходите. Всичко това, смятат вносителите на законопроекта, налага нуждата от промяна в минималния праг на годишния облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС.
Важно уточнение представлява предложението минималният праг да се увеличи поетапно, в частност на два пъти – един път от 01.01.2023 г. и след това отново, година по-късно от 01.01.2024 г.
Първи етап
Предложението, което да влезе в сила от 01.01.2023 г., е минималният праг да бъде увеличен от досегашната стойност от 50 000 лв. на 100 000 лв. Двукратното увеличение представлява драстична промяна, но вносителите на законопроекта смятат това за необходимо с оглед посочените по-горе промени, настъпили през последните почти 20 години. Разбира се, законопроектът трябва да извърви целия законодателен път, минавайки през обсъждане и гласувания, в рамките на които може да бъде променен.
Втори етап
Вторият етап, който да влезе в сила година по-късно, а именно от 01.01.2024 г., предлага увеличение на минималния праг на 166 000 лв. С втория етап се изчерпва и предложената промяна на минималния праг, с която се счита, че прагът ще бъде приведен в актуализиран вид, отговарящ на икономическата действителност.
Втората основна нужда от изменението на ЗДДС, очертават вносителите на законопроекта, представлява прекомерната административна и регулаторна тежест, която актуалният ЗДДС оказва върху най-уязвимите субекти – микро- и малките предприятия. Тъй като ДДС регистрацията и ежемесечната отчетност представляват едно своеобразно самооблагане от страна на засегнатите субекти, тази процедура много често предполага наемането на външна помощ с оглед счетоводна отчетност и консултантски услуги. Именно това съставлява допълнителна тежест и допълнителен разход за микро- и малките предприятия и ограничава техните възможности с оглед естеството им и нуждата им да се разрастват и развиват.
Гореописаните промени се предвиждат не само за минималния праг на ДДС регистрация при достигнат оборот, а и за минималния праг при достигане на определена митническа стойност при внос.
Законопроектът дава отговор и на въпроса какво става със завареното положение на лица, които са регистрирани по ЗДДС, но след промените биха попаднали под предвидения праг. Те биха имали избор – да запазят ДДС регистрацията си (което е принципното положение) или в едномесечен срок от влизането в сила на съответния повишен минимален праг да подадат заявление за дерегистрация.
Подкрепа за законопроекта са изявили Българската стопанска камара и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България е по-консервативна по отношение на последващи увеличения на прага след повишаването му до 100 000 лв. От Асоциацията предлагат алтернативно решение чрез облекчаване на административната процедура по ЗДДС, както и наблягат върху нуждата от план за компенсиране на загубите в държавния бюджет в следствие на промените.
