Смяната на поколенията в компаниите, за съжаление, се дължи не само на оттеглянето на собствениците и предаване на бизнеса на децата им, но и на смърт на съдружник. По-долу разглеждаме основните въпроси, последиците от събитието, действията, които следва да се предприемат при настъпването й, както и данъчният ефект.
Смъртта на съдружника. Прекратяване на членството му в дружеството. Ненаследимост на членствените правоотношения.
Дружеството с ограничена отговорност („ООД“) притежава някои белези на персоналното дружество и поради това смъртта на съдружника не води автоматично до включването на неговия наследник в състава на съдружниците. Смъртта на съдружника прекратява членството му в дружеството по силата на закона – чл. 125, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, без да е необходимо общото събрание на дружеството да се произнася по това. Това е така, защото не следва останалите съдружници да бъдат принудени да приемат за свой съдружник лице, с което не са подписали учредителния договор и което е възможно да не желаят впоследствие да включат в състава на съдружието си.
Ако наследниците на починалия съдружник не бъдат приети от общото събрание на дружеството, уреждането на имуществените отношения между дружеството и наследниците има последващ характер, без да влияе върху настъпилото вече прекратяване на членствените правоотношения.
Смъртта на съдружника в ООД е обективно прекратително основание на членственото му правоотношение. С нея настъпва универсално правоприемство според Закона за наследството, което не се разпростира върху членственото правоотношение като съвкупност. Тоест, наследниците наследяват собствеността върху дяловете, но не встъпват в членствено правоотношение с другите съдружници в дружеството, нямат право на глас на общо събрание на съдружниците и др. Причините са, че членственото правоотношение включва и лични права на съдружника, като например такива, свързани с право да бъде избиран в управителни и контролни органи, които в това си качество са ненаследими.
Поради горното, ако не бъде приет от останалите съдружници, за наследника възниква само право на вземане към дружеството за равностойността на дела на наследодателя му. Дружеството фактически изкупува наследствения дял на починалия съдружник.
Повече от един наследник на починалия съдружник
Често починалият съдружник има повече от един наследник. В този случай наследниците на починалия придобиват съсобственост върху наследения дружествения дял. Това става с приемане на наследството, в съотношение, определено от наследствените дялове. Съсобствеността означава, че наследниците не придобиват индивидуални дялове. Всеки един от наследниците става собственик на идеални части от всеки един наследен дружествен дял. Тоест, ако четирима наследници наследяват 100 дружествени дяла, всеки един от тях е собственик на ¼ от всички 100 дружествени дяла.
Тази съсобственост може да бъде прекратена от наследниците чрез подписване на договор за доброволна делба на дружествени дялове.
В случай че наследниците бъдат приети от останалите съдружници в дружеството и е сключен договор за доброволна делба, то всеки наследник е единствен собственик на дяловете, които е получил чрез делбата и ще упражнява правата си индивидуално.
Ако дяловете не бъдат поделени и наследниците са приети от останалите съдружници в дружеството, то в чл. 132 на Търговския закон е разгледана особената хипотеза на съсобственост на дял. На първо място, упражняването на правата по дяловете от всички съсобственици трябва да е единодушно.
Упражняването на правото на глас предполага чрез гласуване на всеки съдружник-съсобственик да се формира един общ глас, пропорционален на размера на общия дял. Формирането на общ глас е възможно само при постигнато от съсобствениците съгласие. Съгласието може да бъде постигнато с единодушие или с мнозинство – според вътрешните уговорки помежду им. В противен случай, ако не е постигнато съгласие между съсобствениците на дела относно начина на гласуване, индивидуалните гласове на съдружниците ще бъдат ирелевантни за дружеството и няма да формират общ глас, съответстващ на дружествения дял. Тогава индивидуалните гласове на съсобствениците на дела не следва да се вземат предвид, а следва да се приеме, че съответстващото на съвместния дял право на глас не е упражнено с произтичащите от това последици.
Последици от прекратяване на участието на починалия съдружник, ако наследниците му не бъдат приети в дружеството.
Съгласно чл.125, ал. 3 от Търговския закон прекратяването на участието в ООД има за последица правото на съдружника да получи паричната равностойност на дружествения си дял въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членството.
Дяловата вноска не се връща. За ООД с висок размер на капитала следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от Търговския закон предвижда уреждане на имуществените последици при прекратяване на участието на съдружника, но не и връщане на размера на дяловата му вноска.
Под „имуществени последици“, съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, следва да се разбира възможността съдружникът, прекратил участието си, да получи част от капитала на дружеството към момента на прекратяването. Тази част от капитала, наричана равностойност на дружествения дял, съответства на неговия дял по чл. 127 от Търговския закон, независимо от вида на вноската – парична или непарична и от размера й към момента на възникване на членственото правоотношение на този съдружник
Изплащане на равностойност на дружествения дял се извършва, когато сумата на активите превишава сумата на тази част от пасива, която се включва при формирането на капитала към момента на прекратяване на участието. В случай, че сумата на активите е по-ниска от сумата на пасива, не е налице капитал, от който на прекратилия участието си съдружник да се изплати делът му.
Изплащането на дела на починалия съдружник не е условия за прекратяване на участието в ООД. Законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника. Буквалното и систематичното тълкуване на нормата на чл. 125, ал. 2 от Търговския закон изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от други юридически факти, в т.ч. от уреждане на имуществените отношения между напускащия съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове. Уреждането на имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за необходимо условие за неговото настъпване.
Възможно е уреждането на имуществените последици да бъде включено в дружествения договор на ООД. Уговаряйки в дружествения договор уреждането на имуществени последици при прекратяване на членството на базата на дяловата вноска, съдружниците в ООД не нарушават нито императивна законова разпоредба, нито правото на напускащия/изключен съдружник.
Счетоводен баланс и имуществен дял. Данъчен ефект.
Определянето на равностойността на дружествен дял става на основание нарочен (междинен) баланс, съставен от дружеството, отразяващ имуществото на дружеството към края на месеца, в който настъпва прекратяването на участието на съдружника.
Законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да става на база пазарна цена на активите, а това може да стане само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати съответстващия му се ликвидационен дял, но правото на последния се свързва с прекратяване на дружеството. Дружественият дял е различен от ликвидационния такъв.
Релевантен за определяне на стойността на дела на прекратилия участието си съдружник в дружество майка е индивидуалният му счетоводен баланс, а не консолидираният счетоводен баланс на икономическата група. Стойността на дела на починал съдружник в дружество, притежаващо статута на предприятие – майка, следва да бъде определен съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон въз основа на индивидуалния счетоводен баланс на това дружество към края на месеца, в който е настъпило прекратяване на членството му.
Често се поставя въпросът какъв е данъчния ефект от уреждане на имуществените отношения. С оглед легалната дефиниция на § 1, т. 6, б. „б“ от Закона за данъците върху доходите на физическите лица („ЗДДФЛ“), следва да се приеме, че за нуждите на данъчното облагане ликвидационен дял е делът на прекратилия членство в търговско дружество, който обаче се определя по реда на чл. 125, ал. 3 от Търговския закон. Данъкът, обаче, се начислява върху стойността на ликвидационния дял, намалена с цената на придобиване. Размерът на данъка, съгласно чл. 46, ал. 3 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 ,б. а от ЗДДФЛ на местно физическо лице от източник в България, е 5 % върху така посочената данъчна основа. Данъчно задължено лице е предприятието платец на дохода. То удържа данъка, превежда го по сметка на НАП и изплаща дружествения дял на правоимащите лица.