В Народното събрание е внесен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, с който се цели прецизиране и допълване на процедурите по отношение на промяната на гражданството.
Със законопроекта е предвидено допълване на условията за придобиване на българско гражданство от лица с български произход, както и от лица с родител, придобил българско гражданство, като владеенето на български език се въвежда като задължително условие. Мотивите на законосъставителите в тази връзка са, че липсата на познание на българския език от страна на лицата, придобили българско гражданство по натурализация, би създало сериозни и трудно преодолими пречки за тяхното интегриране в българското общество.
Изискването за владеене на български език не се прилага спрямо лицата, които придобиват българско гражданство на основание осиновяване от страна на български гражданин при условията на пълно осиновяване, защото поставянето на подобно изискване от осиновеното лице би създало пречка за финализиране процедурата по осиновяване.
Със законопроекта е предвидено и създаването на разпоредба относно невъзможността лицата, срещу които има образувано наказателно производство от компетентен орган, както и от лицата, които имат непогасени финансови задължения към българската държава или към българско физическо или юридическо лице, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, да бъдат освободени от българско гражданство. Тази разпоредба цели да се предотвратят случаите на недобросъвестност на тези лица, които се освобождават от българско гражданство при наличието на наказателно преследване срещу тях и при наличието на задължения спрямо други лица. Процедурата за освобождаване от българско гражданство не трябва да се използва като инструмент за избягване от наказателна отговорност, както и за избягване от отговорност при събирането на дължими към държавата, физически и юридически лица задължения.
Съществен момент в законопроекта е създаването на разпоредба, която предвижда възможност за отмяна на натурализацията в случаите, когато лице системно и умишлено чрез слово, печат и други средства публично проповядва или подбужда към насилие или омраза, или е извършило акт на насилие от омраза, насочен срещу Република България, българския народ или символите на българската държавност. Предлага се Съветът по гражданството да изслушва лицето, за което е направено предложение за отмяна на натурализацията, за да се гарантира, че решението за лишаване от гражданство не е било произволно.
Със законопроекта се предлага преустановяване на съществуването на Консултативния съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Той бе създаден през 2021 г. като помощен орган при Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Дейностите, които му бяха вменени, до момента се осъществяваха и продължават да се осъществяват от Министерството на правосъдието и затова съществуването на втори допълнителен орган, осъществяващ дейност в производството по придобиване на българско гражданство на основание български произход, към момента се счита за нецелесъобразно.
В Закона за българите, живеещи извън Република България се предлага промяна също, като се предвижда създаването на Съвет за координация на политики за българите извън Република България (Съвета). Предлага се Съветът да издава насоки и да препоръчва действия за реинтеграция на завръщащите се в Република България български граждани; да защитава правата и интересите на българите зад граница; да синхронизира дейностите по програми и проекти, насочени към българските общности и техните организации извън страната, и да координира работата на органите на централната власт при провеждането на политиката, свързана с българите извън страната.
