Договорите подлежат на тълкуването, когато е налице спор между страните относно точния смисъл на договорните клаузи.
В практиката на Върховния касационен съд („ВКС“) е изяснено, че на тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни договорни клаузи, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици.[1]
Основната цел на тълкуването е установяването на действителната обща воля на страните, като се запази цялото действие на договора така, както в действителност е желано от страните, независимо от съдържащите се в него непрецизни, неточни и дори неправилни формулировки.
Съгласно закона, правилата при тълкуване на договорите са следните:
- Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други;
- Всяка една уговорка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор;
- Тълкуването следва да се извършва с оглед целта на договора; обичаите в практиката и добросъвестността.
Съгласно практиката на ВКС, при тълкуване на спорни договорни клаузи, съдът следва да изхожда не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението[2]. Границата при прилагането на това правило е изискването за изясняване единствено на изявената, но не и предполагаема воля на страните. [3]
Върховните съдии[4] в своята практика приемат, че за изясняване на действителната воля на страните може да се излиза и извън текста на самия договор, като се изследват:
- Обстоятелствата, при които е сключен договора;
- Породените към този момент отношения между страните;
- Поведението на страните преди и след сключване на договора;
- Разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора;
- Как са изпълнявани задълженията по договора след сключването му.
При тълкуване не може да се подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите.[5]
На последно място, всяка договорна уговорка следва да се преценява с оглед на систематичното ѝ място в договора и общия му смисъл.[6]
Изводът е, че процесът по тълкуване е сложен и изисква изясняване на всички обстоятелства, релевантни към формиране на общата воля на страните.
Поради тази причина, често с оглед установяване на действителното съдържание на постигнатите уговорки се допуска и събиране на гласни доказателства – чрез разпит на свидетели.
[1] Решение № 50 от 30.07.2019 г. по т. д. № 1883 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение
[2] Решение № 46 от 7.03.2018 г. по гр. д. № 2489/2017 г., на Върховен касационен съд , IV г. о., ГК
[3] Решение № 64 от 19.11.2020 г. по гр. д. № 3301 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение
[4] Решение № 52 от 10.06.2020 г. по т. д. № 920 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение; Решение № 215 от 12.10.2015 г. по гр. д. № 49 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Решение №85/24.07.2015 по дело №1207/2014, на Върховен касационен съд, ГК, III г.о.
[5] Решение № 50 от 30.07.2019 г. по т. д. № 1883 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение
[6] Решение № 149 от 30.11.2017 г. по т. д. № 268 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение
